Централен депозитар (ЦД) АД ще вложи 250 хил. лв. в технологичното си обновление и надграждане през 2010 г., заяви за Investor.bg Иван Димов, изпълнителен директор на институцията. Това ще стане без увеличение на тарифата за услугите на ЦД.
Наистина имаме малко приходи от сделки на БФБ-София, но сме мотивирани търговията да се развива, уточни Димов по повод материала на Investor.bg, че Централен депозитар няма стимули БФБ-София да се развива.
Имаме уверение от министъра на финансите и управителя на БНб, с което ни се дава цялата необходима ни помощ, в постоянен диалог сме с БФБ, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД), Комисията за финансов надзор (КФН), Асоциация на банките в България (АББ) и до една година всичко, за което говорите, като къси продажби, маржин покупки и деривати, ще бъде готово като инфраструктура, сподели Димов.
Това е записано в стратегията, одобрена от Министерството на финансите и БНБ.
Реално ще преработим цялата си система, като например обновяването на модул „Регистри“ трябва да заработи до месец май. Ще преработим и модулите „Корпоративни събития“, „Попечителски услуги“, „Ценни книжа и сделки на кредит“, „Сетълмент“ и ще бъде създаден нов модул „Клиринг“.
Ще бъде постигнато обвързване на системата, защото някои от модулите в момента работят сами за себе си.
С БАЛИП, БАУД и АББ уточняваме какво иска бизнесът и как точно да бъдат направени късите продажби, маржин покупките, фючърсите и дериватите, защото има различни варианти. Има нужда и от промени в нормативната база, сподели Димов.
Преди години от OMX са били поискани 300 хил. евро само за преглед и препоръки за изграждането на информационна система на Централен депозитар, посочи за сравнение Иван Димов. Предната стратегия за развитие на депозитаря от 2006 г. е предвиждала между 2 и 4 млн. евро за закупуване и внедряване на информационна система на Централен депозитар, които е трябвало да се наберат от акционерите.
Сега с много по-малко пари ще направим работеща система с включен клиринг.
Всеки момент ЦД ще получи SWIFT и ще е готов да осъществи директен контакт с Полския депозитар и Клиърстрийм Банкинг Люксембург, каквито непреки връзки вече бяха осъществени чрез Уникредит Булбанк и Пощенска банка. Единствено, което предстои по отношение на SWIFT, е лицензирането на дестинацията на софтуера, сподели Димов. ЦД вече има присвоен индентификационен номер и BIC.
Не е задължително Централен депозитар да има SWIFT, за да направи връзка, като например връзката с румънския депозитар не е направена с SWIFT, но това е най-гарантираната среда за такъв тип съобщения. Връзката с румънския депозитар в момента е налична и при желание може да се използва, като е била направена по конкретен бизнес интерес.
ЦД ползва стандарта ISO 15-022 от 2004 г., който се използва и от SWIFT.
Потърсен от Investor.bg за отговор на материала „Защо Централен депозитар няма стимули за развитието на БФБ?“, финансовият министър Симеон Дянков, от своя страна, също каза: „Имаме план за действие“.


20 пияни и дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Арестуваха млад мъж с амфети във Варна
2000 машини за вота на 25 октомври са в пълна изправност
Арестуваха 18-годишен варненец с кока зад волана в Шумен
Йотова: Заплахите са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на конфликта
България скоро може да има фабрика за зелени полупроводници
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 2
Купувачите у нас се отдръпват от имоти "на зелено", вторичният пазар набира сила
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 1
Целта за растеж на Китай се превърна в капан за Си Дзинпин
Porsche ще съкрати 40% от шефовете и ще вдигне цените
MINI показа нов приключенски Countryman
VW изпече новия си електрически SUV
Легендарният пикап на Пабло Ескобар предизвика спор
Новите коли на BMW вече оценяват шофьорите си
Масирана руска ракетна атака срещу Прилуки: Броят на жертвите нараства до 14, 50 са ранени
Европа си вади погрешни поуки от войната с дронове на Русия
Дейтън спря войната, но не реши спора в Босна: защо Вашингтон отново трябва да се намеси