Ще изчезнат ли "стоманените градчета" на Европа?

Британският депутат Иън Суейлс вече е наблюдавал как един завод за производство на стомана в родния му край затваря врати и не иска да види това отново, пише Bloomberg.

“Чувствах се като на погребение”, казва той, след като заради спадащото търсене доменната пещ в Редкар в Северна Англия приключи работа през 2010 г. Споменът притиска Суейлс и той поставя под въпрос борбата на собствената му партия срещу глобалното затопляне, тъй като европейската политика по отношение на климата заплашва стоманената индустрия в региона.

Лидерите на държавите от Европейския съюз (ЕС) се очаква да постигнат споразумение през октомври за климата и енергийните цели за 2030 г., отбелязва информационната агенция. Регулаторните органи препоръчват 40-процентово орязване на емисиите на въглероден диоксид, заради което производителите на стомана казват, че ще се завишат разходите за тежката промишленост и това заплашва производството, както и 350 хил. работни места.

“Разбирам “зелената” политика и я подкрепям, но трябва да има известна доза реализъм за последствията”, коментира политикът.

И докато Европа напредва бавно в усилията си за овладяване на изменението на климата, други големи замърсители и по-специално Китай, изостават. Вероятно политиките по отношение на климата ще направят европейската стомана по-малко конкурентоспособна на фона на другите пазари с по-малко регулации, според Волфганг Едер, главен изпълнителен директор на Voestalpine AG, най-големият производител на стомана в Австрия.

"През следващите 15 години по-голямата част от капацитета за производство на стомана в Европа ще трябва да се закрие”, посочва Едер, като изтъква по-високите производствени разходи.

Мерките обаче са необходими за борба с глобалното затопляне и изглежда, че Европа ще поеме водещата роля по отношение намаляването на промишленото замърсяване. Екологични организации предупреждават, че има риск за всички икономики, ако политиците не са готови да приемат това предизвикателство.

Лидерите на ЕС определиха краен срок до октомври за постигането на политическа сделка за климата и енергийната политика. Страните от блока са разделени по въпроса. Гермния например настоява за още по-сериозни цели, докато Полша призовава за повече предпазливост, позовавайки се на липсата на глобално споразумение.

ООН организира глобални преговори по въпросите на климата и се очаква разговорите да доведат до глобален договор за намаляване на вредните емисии.

Ключов инструмент на ЕС за климата е системата за търговия с емисии. Замърсителите купуват разрешителни за компенсиране на действителните емисии. Стоманените и алуминиеви производители получават определено количество безплатни разрешителни, за да им се помогне да се конкурират със съперниците в страни с по-слаби ограничения.

По-строгите ограничения за замърсяване ще ударят допълнително стоманената индустрия, която вече е в отстъпление. Производството намаля до 165 млн. т през миналата година от 210 млн. т през 2007 г. Производствата се преориентираха към по-евтини региони, а в Европа много от пещите спряха работа. Това заплашва т. нар. “стоманени градчета”, които разчитат на индустрията от повече от век.

ArcelorMittal - най-големият производител в региона, затвори заводи в Белгия и Франция. Спряха работа и отделни пещи в Германия, Люксембург, Полша и Испания. Съкращенията предизвикаха бунтове, стачки и дори отвличания на ръководители на предприятия.

В случай, че стоманодобивната промишленост бъде принудена да напусне Европа, производителите на автомобили и машини също ще я последват, което на практика поставя под риск повече от 20 милиона работни места, казва Едер.