Румънските молове в търсене на спасителна концепция

Тъмни коридори, пусти ъгли и няколко заблудени посетители – това е картината, която може да се види днес в повечето румънски молове, които се нуждаят от основна трансформация, за да станат привлекателни за потребителите, пише специализираното списание Business Construct.

„Някои румънски бизнесмени сметнаха, че са добри във всичко. По отношение на моловете те не успяха съвсем да успеят“, пише Арад Торок, мениджър на унгарската инвестиционна компания TriGranit.

Румънските бизнесмени все още са основните собственици на моловете в страната, като повечето от тях имат бизнес и в други области.

„Тези инвеститори в даден момент ще трябва да се преструктурират. Развитието на един търговски център е много сложен процес“, казва той. „През последните години търсенето на търговски площи бе много високо, но (днес) само добрите ще оцелеят.“

Миналия месец Торок коментира, че вече не могат да се сключват сделки за проекти, които са само на хартия, защото има огромна липса на доверие между инвеститори, банки и наематели.

Въпреки това не само румънските бизнесмени са направили грешки при развитието на търговските центрове, пише ZF.

„Всички ние сбъркахме, като надценихме покупателната способност на жителите”, казват от инвестиционната компания RED Management Capital, контролирана от американския инвестиционен фонд Warburg Pincus и испанския фонд GED Group. Тази година компанията реши да затвори своя търговски център Armonia Center в Браила за известно време.

Друг пример за проект, засегнат от кризата, е търговският център City Mall, който трябваше да понижи наемите си с до 15-20%, за да задържи запълняемостта на мола на 90%.

Подобни ситуации на свръхоценка на пазара вероятно няма да бъдат повторени през следващите години, пише изданието. Инвеститорите, предприемачите, банките и най-вече търговците ще бъдат много по-внимателни при своите проучвания на пазара, преди да започнат дадена инвестиция.

Пониженото потребление бе най-остро усетено в малките градове, където някои търговски вериги вече бяха започнали да затварят магазини, за да повишат ефективността на своите операции.

След като бяха стъпили на пазара в Букурещ и другите големи градове предприемачите вече обявиха планове за инвестиции в по-малките градове с население от 50 до 100 хил. души. Кризата обаче замрази повечето от тези проекти, пише изданието.