Алчност и страх – водещи сили при търгуването

Инвестирането на финансовите пазари често е съпроводено с изпитването на силни и в много случаи противоречиви емоции.

Търгувайки, всеки инвеститор има и следва собствени инвестиционни правила, като в много от случаите той се ангажира изключително емоционално, а печалбите и загубите се отразяват върху неговото психическо състояние.

Най-често срещаните емоции при инвеститорите са алчност и страх. Много анализатори определят, че това са и водещите сили при търгуването.

Инвеститорите, при които преобладава алчността, често са склонни към поемането на по-високи рискове с цел постигането на по-големи печалби. Тяхната цел е постигането на високи спекулативни печалби за сравнително кратки периоди от време.

И обратното - инвеститори, при които водещата емоция е страхът се определят като по-консервативни, склонни да избягват риска и ориентирани към по-ниска, но за сметка на това системна доходност.

На практика съществуват множество състояния на духа, в които инвеститорът може да изпадне.

Едно от тези състояния е вълнението. Много често при откриване на позиция и тръгването на актива в “правилна посока”, адреналинът на инвеститора започва да се покачва.

Впоследствие следва състояние известно като главозамайване – не само че тръгва нагоре, но и вложените средства се удвояват за нула време.

Понякога при по-колебливите инвеститори, които изчакват дадена позиция да достигне определено ниво за покупка, се появява страх да не „изтърват влака“, в случай че даденият актив тръгне рязко в желаната от тях посока.

При такава ситуация инвеститорът често е склонен да купува актива без значение на каква цена.

Друго състояние на духа е страх от надвиснала заплаха – когато позицията ви потъва дълбоко в червената зона.

Много често този страх прераства в паника и замъглява разсъдъка на инвеститорите, като прави невъзможно вземането на рационални решения. Вместо това се предприемат панически действия, сред които продажба на всяка цена или добавяне към позицията с цел усредняване на цената.

В резултат на тези действия инвеститорът често понася сериозни загуби и не може да повярва, че това се случва на него. В този случай той отказва да приеме реалността, а отдава всичко на някаква грешка.

Следва гневът, който замества всичко друго. Търси се вина в някой друг, дали нечестен брокер или системата като цяло, не е от значение. Раздразнението, че нищо не може да се направи води до чувство на безсилие.

На инвеститорът му все по-трудно да се концентрира, става нерешителен. Търси нови индикатори в опит да подобри търгуването си, като в същото време пазарът продължава да върви в непонятна за него посока.

Това води до изпадане в паника, загуба на надежда, чувство за безполезност и съответно загуба на увереността в собствените си възможности.

Краят на целия този процес е признаването на собствените грешки и възприемането, че за да печели, инвеститорът трябва да може и да понася загубите.