Защо еднократните ефекти не са показателни за компаниите?

От последния анализ на Investor.bg за печалбата на ликвидните компании бяха изключени шест дружества поради наличието на големи еднократни ефекти в отчетите им. Липсва точна информация от компаниите, оповестена във финансовия отчет, какъв би бил финансовият резултат без еднократните ефекти.

На първо място печалба или загуба в резултат от големи еднократни ефекти, каквито са продажбите на активи и преоценките, не позволяват финансовия резултат да се използва за изчисляване на коефициента цена/печалба. Просто защото не можете да очаквате в следващите години съответната печалба, тъй като тя е била еднократна, например активът е продаден и няма как да бъде продаден втори път.

Катекс и Холдинг Нов Век отчитат голяма печалба от еднократни ефекти през първото тримесечие на 2007 г., но през първото тримесечие на 2008 г. отчитат загуба след като ги няма еднократните ефекти. Еврохолд България например няма да притежава пряко Евроинс Румъния и през следващата година, за да го продаде отново на дъщерния подхолдинг Евроинс Иншурънс Груп, още повече че при консолидацията тази сделка отпада.

На второ място подобен финансов резултат не може да се използва и за изчисляване на възвращаемост на активите (ROA) и възвращаемост на собствения капитал (ROE), защото в първия случай печалбата е резултат не от работата на активите, а от тяхната продажба, а при възвращаемостта на собствения капитал показателят отново е деформиран, защото това не е регулярна печалба от инвестирането на капитала, а продажба на самата инвестиция.

Например Петрол АД, не само че догодина няма да притежава бензиностанциите, които в момента продава на Лукойл и съответно няма да може да ги продаде втори път, но с намаляването на броя на бензиностанциите, на теория ще намалеят и приходите и печалбите спрямо това, което е щяло да бъде реализирано, ако и продадените бензиностанции работеха в структурата на Петрол.

При холдингите един от аргументите за признаване на еднократните ефекти е, че това е работата на холдинга - да продава и след това с парите да купува активи. Но се пропуска, че това е основна мисия не на холдингите, а на инвестиционните фондове. Инвестиционен фонд в чист смисъл са договорните фондове, които инвестират в акции и не търсят синегрия между компаниите в портфейла си.

Счетоводството дава ясно разграничение между инвестиционния фонд и холдинга. Първият държи активите в раздел "обявени за продажба" или "обявени за търгуване" и ги преоценява регулярно по справедлива цена. Съответно инвестиционните фондове не консолидират отчетите на дружествата в които притежават акции. Съответно ако инвестиционния фонд не е създаден според ЗППЦК, а като обикновено търговско дружество и няма законови пречки да притежава 100% от активите на дъщерно дружество, той отново не консолидира, въпреки че притежава 100% от дъщерното дружество.

Холдингът, напротив, държи акциите в дългосрочните си активи, не е длъжен да ги преоценява и в почти 100% от случаите не го прави. Печалбата му се формира не от търговията с акции на дъщерните дружества, а от дивиденти и кредитиране на дъщерните дружества. Холдингът управлява дружествата така, че да постигне синергия между тях и изготвя консолидирани отчети.

Не случайно в Западна Европа и САЩ с цел обективност, компаниите обявяват и финансов резултат, изключващ еднократните разходи.

Например в последния си отчет Google обяви печалба от 4,18 долара на акция за първото тримесечие на 2008 г. с включени еднократни ефекти и печалба от 4,84 долара на акция без еднократните ефекти. Под еднократни ефекти се имаше предвид покупката на DoubleClick и разходите за опции.

Пренасяйки се в Европа, Райфайзен Интернешънъл Банк Холдинг обяви резултат за 2006 г., който показва консолидирана печалба от 1,182 млрд. евро (включително еднократния ефект от продажбата на Райфайзенбанк Украйна за 486 млн. евро и продажбата на миноритарен пакет в Банка ТурланАлем за 102 млн. евро).

В България еднократните ефекти се отразяват на няколко места в отчетите на компаниите и без тяхна помощ е трудно да се оцени размера на еднократния ефект. Еднократните ефекти обикновено се появяват в раздел "Нетни приходи от продажби, графа Други", когато става дума за недвижими имоти или в "Положителни разлики от операции с финансови активи и инструменти", когато става дума за дялови участия. Еднократни ефекти се реализират и като постъпления в графа "Извънредни приходи", "Разходи по икономически елементи, графа Други" или "Извънредни разходи".

Някой еднократни ефекти носят след себи си разходи за данъци, пък били те и отложени, като в случая с Еврохолд България, докато други не носят разходи за данъци, като продажбата на дял от Каучук, собственост на Химимпорт. Причината е, че сделката е осъществена на БФБ-София, където сделките са необлагаеми.