Защо държим лошите акции дълго?

Това, което отличава добрия от лошия инвеститор, е способността на първия да се отърве от лошите инвестиции на време, дори ако това включва продаване на загуба, каза по време на среща на клуб Investor.bg дългогодишният инвеститор Алекси Андонов. 

Защо обаче толкова много начинаещи инвеститори развиват един вид пристрастяване към дадена инвестиция и са склонни да не продават, дори когато се обезценява? Защо имаме склонност да развием тази странна „връзка“ с нашите инвестиции?

Може би отговорът се крие в нашето еволюционно минало и може би част от т.нар. „манталитет на шимпанзето“ не е напуснала дори най-големите трейдъри на Уолстрийт и лондонското Сити. Изследвания, цитирани от The Economist, навеждат именно на тази мисъл.

Бихейвиористичният икономист от Чикагския университет Ричард Талер преди години представя едно възможно обяснение за това. Хората (както и някои животни) са склонни да поставят по-висока стойност на неща, които вече притежават, отколкото на нови неща. Това свое наблюдение той нарича „ефектът на даряването“ (the endowment effect). Според неокласическата икономика обаче консуматорите (Хомо икономикус или икономическия човек) са рационални агенти, които правилно определят стойността на всеки един продукт (стока или услуга) и това, дали е тяхно притежание или не, не би трябвало да има какъвто и да е ефект върху тяхната рационална преценка за правилната му стойност.

Въпреки това обаче „ефектът на даряването“ е добре документиран и личи в множество ситуации.

В експеримент, проведен наскоро сред студенти, си проличава именно това. В първата ситуация на студентите е предоставен избор между парче шоколад и чаша за кафе. Като цяло резултатите показват, че студентите нямат изявени претенции към който и да било от двата продукта (най-грубо казано половината избират шоколада, а другата половина - чашата).

Когато обаче хората, провеждащи експеримента, им подарят чашата, след което им предложат да я разменят за шоколада, студентите не приемат размяната. След като чашата става тяхна собственост, студентите започват да оценяват нея по-високо.

„Ефектът на даряването“ обаче далеч не е ограничен само до студентите. Според икономиста Пийт Лън дори професионални трейдъри са склонни да не продават инвестиции, които те са направили, дори ако в замяна биха могли да закупят активи, които биха предпочели, ако са им били предложени в началото.

На какво се дължи това ирационално поведение? Според някои изследователи отговорите се крият в еволюцията на човека. В примитивните общества рисковете, свързани с размяната, са били големи. Икономическите агенти тогава е трябвало да отчитат риска от това да бъдат излъгани и накрая да останат без нищо. Въпреки че в съвременните общества има закони, които гарантират честната размяна, тази остаряла черта от характера все още не е напуснала съвременния човек, смята Сара Броснън, приматолог от Щатския университет на Джорджия. В животинските и примитивните общества няма механизми, които да гарантират адекватната размяна.

Едно изследване с шимпанзета хвърля още светлина върху еволюционния характер на този феномен. На група шимпанзета им се предлага избор между фъстъчено масло и сок. Когато двата продукта са предложени заедно, шимпанзетата предпочитат в 60 на сто от случаите фъстъченото масло. Когато обаче фъстъченото масло им е дадено предварително и после им се предложи сокът, 80 на сто предпочитат да задържат фъстъченото масло и отказват да го разменят.

Независимо дали обяснението се крие в еволюцията или има и друго, например психологическо обяснение (като например, че трейдърите не са склонни да признаят грешката си и затова не продават лошите акции), факт е, че както хората, така и шимпанзетата имат сходно ирационално поведение в много сфери на всекидневния живот.