Защо спад на БВП с части от процента удря населението много по-силно?

Материалът е предложен от biznesat, автор в категория "Бизнес" на Blog.bg

При криза разполагаемият доход изчезва и някои услуги отчитат дори 50% спад на търсенето, при 1% спад на БВП.

Често се говори за рецесия, забавяне на растежа и други вредни за благодентствието явления, като се споменават цифри от минус 0,5% за ЕС през 2009 г. Защо толкова малко намаление се отразява толкова тежко? При среден месечен доход на домакинствата у нас от около 700 лв., 0,3% би било намаление от едва 2,1 лв.

Има обаче няколко фактора, които играят силно негативно влияние в тази среда:

Увеличени разходи за лихви

При текущата криза има около 2 процентни пункта увеличение на лихвите по кредитите, което реално е около 15% увеличение на вноските по кредитите.

Инфлация

Когато икономиката отчита спад, а цените - не, покупателната способност намалява.

Запазване само на нецикличните разходи и силно ограничаване на останалите

При криза се свиват цикличните разходи, тоест това, от което може да се лишат потребителите и под най-голям удар са луксозните стоки (включително златото, което, въпреки че се счита за убежище при криза, се понижи с близо 40%), туризма и др. Запазват се комуналните разходи и тези за храна.

Сблъсък с нереалистичните очаквания за перманентен ръст на доходите

Според Божидар Данев, председател на БСК, планираният от правителството ръст от 4,7 на сто за 2009 г. е непостижим. Правителството залага 19,7% ръст на приходите и 5,3 млрд. евро чужди инвестиции. Иронията е, че тройната коалиция има конфликт на интереси, защото през 2009 г. има избори и макрорамката трябва да се задържи до тях, а не през цялата година. Както в САЩ, където спадът на БВП в края на 2007 г. беше скрит и впоследствие публикуван с ревизия, а след изборния ден индексите паднаха с 10%. Разбира се БСП може и да постигне ръст на БВП, но като жертва фискалния резерв и увеличи риска пред икономиката, включително намали конкурентоспособността на износа чрез увеличаване на инфлацията.

При личните финанси, ситуацията е още по-сложна поради риска от безработица, намаляване на доходите, отпадане на бонусите, увеличение на разходите за лихви или други разходи

Превес на предлагането на активи над пасивите

Често при криза се разпродават активи - от акции до недвижими имоти и движимо имущество. Това осигурява предлагане на стоки на пазара и прави ненужно производството им, което увеличава безработицата и цикъла на спад се затваря.

В крайна сметка намалява възможността за спестяване или разполагаемият доход просто изчезва. Ако преди кризата разполагате с 20% от дохода си (защото останалите са за постоянни разходи, които не може да избегнете), можете да си позволите разходи като често посещаване на ресторант, пътувания и др. При криза обаче този разполагаем доход изчезва и въпросните услуги усещат кризата дори като 50% спад, при 1% спад на БВП.

Ефектът се усилва от утежнения достъп до потребителски кредити. В САЩ например, въпреки по-големите доходи, разполагаемият доход съм момента е 0, защото всеки бъдещ доход вече е похарчен и заплатата директно отива при кредиторите. Затова в страната на неограничените възможности сума от 5 000 долара в брой е рядко срещана, докато у нас често се виждат подобни суми.

Един от най-тежките моменти на всяка криза е, че не се знае колко е дълбока и поясненията на експертите, че е най-тежката от 1907 г. насам имат доста стряскащ ефект върху потреблението.