Какво различава богатите от средната класа?

На пръв поглед лесен въпрос. Широко разпространеното мнение за богатите е „Те имат пари, купуват си каквото искат, искам да съм богат”.

Реално това, което различава богатите от средната класа, е че богатите се простират "според чергата си” и то не по принуда, а по свое желание.

Има примери за спечелили от тотото, наследства, спортна кариера или друго събитие, които не само че успяват да похарчат извънредните приходи, но и да натрупат дългове, защото свикват да харчат много, а парите свършват.

Средната класа често купува ненужно скъпа кола, жилище, мебели и след това ги изплаща на кредит или просто си изразходва целите спестявания и не може да започне инвестиции, които да я правят богата. Бедните така и така не могат да си позволят сериозни разходи или инвестиции.

Типично за средната класа е твърдение „ще си купя хубава кола, няма цял живот да работя”, „искам хубаво жилище и мебели, заслужавам го”.

Богатият си задава въпроса „мога ли да си го позволя?”.

Тънкият момент е разликата между определението за богат и беден. Богат е не този с най-големи доходи или активи, а този с най голямо спестяване или просто казано този на който в края на месеца приходите са били повече от разходите. Богат е и този, който може да не работи продължително време.

Има много „богати”, при които многото доходи вървят с още по-големи разходи и съответно кредити. Има „богати”, но на кредити, които поддържат статуса си с изразходването на чужди пари, които рано или късно свършват.

Характерна черта на средната класа е, че плаща данък имидж, като купува неща, които не са й по джоба, за да я видят на по-горна социална стълбица.

Характерна черта на богатите е, че инвестират и парите работят за тях. Тоест ако приемем че всеки работи по 40 часа на седмица и изкарва по 1 000 лв. на месец, то единствената разлика между богатия и средната класа е, че богатият има 125 000 лв. на депозит, които му носят втори 1 000 лв., или 5 такива депозита, които упеторяват усилията му, или бизнес който носи 2-3-4 пъти по толкова или апартаменти, които дава под наем и удвоява месечния си доход.

Тоест богатият "се е умножил" и вече не разчита на доход срещу 40 ч. седмичен труд, а на няколко пъти повече. Извънредният доход се реинвестира и с времето доходите се увеличават все повече спрямо средната заплата. Така богатият е един, но има помощници – пари, активи, служители, които работят за него.

Средната класа не може да отсъства от работа, защото ще загуби финансовата почва под краката си. Богатите могат да не работят продължително време, като най-богатите могат да не работят до края на живота си.