ОЛП рекордно нисък, но вече и рекордно непоказателен

Основният лихвен процент (ОЛП) падна до рекордно ниско ниво от 1,71%, съобщи БНБ.

По-навик индикаторът предизвиква интерес, но дали този интерес е заслужен, след като в последните години ОЛП е все по-рекордно непоказателен за кредитния пазар и рекордно обезличен?

ОЛП спечелва славата си, която е останала и до днес, след 4 февруари 1991 г., когато се определя самостоятелно от БНБ. Първият ОЛП е 45%, след което многократно е променян до около 300% в разгара на хиперинфлацията в края на 1996 г. През този период основният лихвен процент е дефиниран като лихвен процент по кредитите в левове за рефинансиране на търговските банки от БНБ.

С влизането в сила от 10 юни 1997 г. на новия Закон за БНБ (известен като закон за валутния борд) банката обявява основния лихвен процент за съответния период съгласно определена от Управителния съвет методика. Първоначално тя е базирана на доходността на краткосрочните държавни ценни книжа на първичния пазар, която доходност е ниска, тъй като се издават малко ДЦК, а пенсионните фондове са длъжни да влагат в такива инструменти.

От 1 февруари 2005 г. ОЛП е равен на равнището на лихвения процент на междубанковия паричен пазар, по-конкретно лихвата по еднодневните междубанкови депозити (измервана от индекса Леония).

При режима на паричен съвет (валутен борд) основният лихвен процент не е лихва, по която БНБ оперира на паричния пазар.

В момента еднодневните депозити на междубанковия пазар са с около 250 млн. лв. дневен оборот, което е 0,35% от активите на банковата система, тоест абсолютно незначителен обем, за да е показателен за кредитния пазар и икономиката ни.

Нещо повече. През юли средната лихва на междубанковите еднодневни депозити е 1,71% (колкото и стана ОЛП), а през юни войната за депозити донесе рекордно скъп ресурс за банките в последните над 5 години от 6,31%.

Тоест липсва корелация между Леония (ОЛП) и цената на депозитите в банковата ни система, което показва, че ОЛП е непоказателен.

Единственото приложение на ОЛП е за изчисляване на законовата лихва при просрочие на задължения към държавата, която е ОЛП + 10% годишно.

Защо обаче Леония пада до рекордно ниски стойности и довежда ОЛП също до рекордно ниски нива?

Българският лев е фиксиран към еврото, а аналогът на Леония в Европа се нарича Еония. Еония отразява еднодневните междубанкови депозити в евро. В края на миналата седмица стойността на Еония е 0,36% на годишна база. Тоест Леония, бидейки рекордно нисък, е близо 5 пъти по-висок от европейския си аналог.

Еония е ниска поради свръхпредлагането на евтин ресурс от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Няма как Леония да не е рекордно нисък, защото разликата между 0,36% и 1,71% представлява почти безрисков арбитраж за банките имащи достъп и до двата междубанкови пазара.

След въвеждането на Валутния борд у нас през 1997 г. функциите на дилърските отдели в големите български банки с чужди собственици се пренасят в компаниите майки. Управлението на ликвидността също е централизирано.

Това създава възможности централизираните отдели за управление на ликвидността да решават на кой междубанков пазар в какъв размер и на какви нива да предлагат и да привличат ресурс.

„Отново повтарям – не разчитайте Леония да ви подскаже обрата (в лихвите б.ред.). Индексът просто отразява съвсем краткосрочен и плитък пазар, който няма нищо общо със същинския източник на банковите ресурси – депозитите на клиенти“, заяви в интервю за Investor.bg, Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК.