Кои важни признаци за оздравяване на икономиката все още липсват?

Икономиките на САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Китай продължиха да се възстановяват през тази година, след като повечето от тези страни излязоха от тежката рецесия, продължила близо две години, още в средата на 2009 г.

Междувременно фабричният сектор и секторът на услугите в САЩ и редица европейски страни отчетоха рекорден ръст за последните няколко години, масовите съкращения на персонал утихнаха, спестяванията на потребителите в САЩ намаляха за сметка на по-голямото потребление, много от големите компании в САЩ, Европа и Азия отчетоха силен ръст на своите печалби и продажби, а в някои страни като Канада, Австралия и САЩ компаниите започнаха да наемат нови служители, макар и предпазливо.

Въпреки добрите данни световното икономическо възстановяване изглежда слабо в сравнение с дълбочината на рецесията, която го предхождаше. Още по-обезпокоителното е, че не са налице няколко от най-важните признаци за здравословно икономическо възстановяване, а това вероятно подхранва и съмненията на финансовите пазари за това дали световната икономика наистина е вън от опасност.

На първо място липсва стабилно увеличение на заетостта в големите икономики. От началото на рецесията в САЩ през 2007 г. повече от 8 млн. души изгубиха работните си места, като над 15 млн. американци остават без работа. В Европейския съюз (ЕС) към края на март е имало още повече безработни – над  23 млн. души, от които над 4 млн. са съкратени по време на кризата.

Безработицата в САЩ и ЕС гравитира около 10% през последните няколко месеца, а при сегашните слаби темпове на увеличение на заетостта ще минат години, преди да падне до нивата си от 2007 г. В същото време дългосрочната безработица продължава да бъде сериозна заплаха, особено в ЕС, където мобилността на работната ръка далеч не е така голяма, както в САЩ.

Създаването на нови работни места има огромно значение за оздравяването на икономиката, защото при висока безработица доходите на потребителите са ограничени, а техните разходи са източник на по-голямата част от БВП. Финансовата и икономическа криза в Европа и САЩ заличи растежа на заетостта, постигнат през последните десет години, а това илюстрира най-добре тежките последици от рецесията.

В същото време огромните бюджетни дефицити на правителствата ограничават възможностите им да стимулират растежа на икономиката и заетостта. Това означава, че потребителските разходи ще си останат занижени, а те са важен двигател на икономическия растеж в много от развитите икономики и ще играят все по-голяма роля и за развиващите се страни.

Потребителските разходи в САЩ, които са източник на около 70% от БВП на страната, растат през тази година, но това не е обнадеждаваща новина, като се има предвид голямата задлъжнялост на домакинствата. В същото време домакинствата в двете най-големи европейски икономики - Германия и Франция, не допринасят по никакъв начин за растежа на БВП през първото тримесечие. По този начин натрупаните дисбаланси в световната икономика не само ще се запазят, но дори и ще се увеличат.

Другият показател за здравето на икономиката е състоянието на жилищния пазар, което остава влошено заради слабата активност на купувачите и продавачите въпреки ниските лихвени проценти и поевтиняването на имотите през последните две години. Това се дължи от една страна на нежеланието на банките да отпускат заеми, както и на притесненията на купувачи от загуба на работното им място.

Ограниченото кредитиране не само възпрепятства активността на пазара на имоти, но затруднява малкия и среден бизнес, който създава повечето работни места в САЩ и Европа. По този начин те не могат да участват пълноценно в икономическото възстановяване, а това прави икономиката още по-зависима от държавните субсидии.

Най-плашеща обаче изглежда голямата задлъжнялост, и то на всички нива – домакинства, компании и държави. За да се ограничи нивото на дълг, рано или късно ще трябва да се вдигнат данъците и лихвените проценти, а това ще намали потреблението в частния сектор и ще затрудни допълнително растежа на икономиката. Големият дълг на правителствата в същото време ограничава възможностите им да подкрепят икономиката чрез държавни разходи и субсидии.

Всичко това засега чертае бавно възстановяване на световната икономика, и то при условие, че дълговата криза в Гърция не се разпространи в други силно задлъжнели страни. Уязвимостта и непредвидимостта на пазара на труда са тревожни въпреки края на рецесията. И дори икономиката отново да е стъпила на краката си, това засега не носи голямо успокоение на милионите безработни по целия свят.