Нарасналата пазарна волатилност изисква качествени изпреварващи индикатори

Към неизбежните смърт и данъци от популярната сентенция може да прибавим и пазарната волатилност, пише Мурад Чаудри, ръководител в Royal Bank of Scotland и гостуващ професор в London Metropolitan University.

Дори и без внезапни и непредсказуеми събития като „Арабската пролет“ или японското цунами, тя неизменно присъства, поставяйки пред инвеститорите въпроса за избягването на риска.

Контрактите върху индекса за волатилност на Чикагската борса за опции - CBOE Volatility Index (VIX), преминаха 23 долара миналия петък от само 16 преди месец.

Февруарските нива представляваха 12-месечни дъна, което за пореден път показва как геополитическите събития могат да предизвикат рязка промяна в доскоро стабилните нагласи.

При цялата тази несигурност бихме могли да извиним инвеститорите, ако потърсят помощ от екстрасенс. Разбира се, ако притежавахме такива способности сигурно щяхме да загърбим акциите и облигациите, и да играем тото.

На помощ може да ни дойде някакъв надежден изпреварващ индикатор, но проблемът е, че повечето икономически и пазарни индикатори са последващи. Лесно е да посочим точката на пречупване като гледаме историческата графика, но е трудно да я прогнозираме.

Ето кои са всъщност най-използваните пазарни индикатори, използвани от банките и фонд мениджърите за предвиждане на евентуалните повратни точки:

- Цялостното ниво на кредитиране в икономиката, както като абсолютна стойност, така и като процент от БВП. Намалението на тези цифри показва забавяща се икономика;

- Ръстът на кредитирнето на дребно, като например одобренията при жилищните ипотеки и кредитните карти, както и ръстът на кредитите с по-ниско качество;

- Възвръщаемостта на собствения капитал на банките и дали тя е над дългосрочната средна - знак за евентуално прегряване на икономиката;

- Месечните ръстове в обемите на регионалната и световната търговия;

- Индексът Baltic Dry Index, който следи международните цени за морски превози на основни суровини.

Ключовият въпрос е колко от тези индикатори са всъщност изпреварващи вместо последващи. Повечето от тях не са убедителни в прогнозирането. Например Baltic Dry Index достигна исторически връх през май 2008 – точно преди да започне рецесията във Великобритания.

В настоящия свят, препълнен с информация аз бих препоръчал седмичния ECRI Leading Indicator index, който включва следните 10 компонента:

- Разрешителните за строеж;

- Новите поръчки в промишлеността за готова продукция и материали;

- Ръстът на паричния агрегат М2 плюс дългосрочните взаимни фондове;

- Ръстът на индустриалният ценови индекс JOC-ECRI;

- Новите молби за помощи при безработица;

- Доходността на емитираните облигации с рейтинг Ваа от Moody's;

- Индексът на компаниите, търгувани на Нюйоркската фондова борса - NYSE Composite;

- Спредът между Ваа корпоративните облигации и 10-годишните щатски ДЦК;

- Исканията за ипотеки.

Индикаторът се изчислява за американския пазар, но би било сравнително лесно да се състави подобен с данни за Великобритания или еврозоната.

Показателят има сравнително успешна история, макар че, без съмнение, най-добрият индикатор е кривата на доходността по правителствените облигации.

Крива с обратен наклон исторически сочи предстояща рецесия. В момента наклонът е положителен, но въпреки това склонноста за избягване на риска се повишава. Използването на допълнителни водещи индикатори би могло да се окаже полезно.

Разбира се, по дефиниция никой индикатор, конструиран от исторически данни не би могъл да бъде истинска „кристална сфера“. Все още се нуждаем от качествена преценка, а и от доза късмет.