От 10% на до 30% е нараснала исканата първа вноска при финансовия лизинг

От около 10% до средно 20, а понякога и 30 на сто е нараснала изискваната първоначална вноска при финансовия лизинг, съобщиха представители на лизингови компании по време на семинар в София.

За разлика от оперативния лизинг, при финансовия в края на лизинговия период активът (например автомобил, техника...) става собственост на лизингополучателя.

Според представители на сектора, в момента заради кризата, по-търсен е станал оперативният лизинг, тъй като компаниите предпочитат да ползват актива за определен период от време и да го върнат, отколкото да отделят повече средства за закупуването му.

В същото време лизингодатели уточниха, че са все по-склонни на преструктуриране (удължаване срока) на вноските, като тези искания се удовлетворяват при около 80% от случаите. Лошите вземания при лизинговите фирми сега се изчисляват на около 10%, каза Асен Атанасов, директор „Бизнес развитие“ в Ти Би Ай Лизинг.

На въпрос за лихвите в сектора към момента Атанасов отбеляза, че те са по-ниски от тези при банков кредит за същата цел и според него се очаква понижение на лихвените нива при взимане на лизинг.

По време на семинара презентации направиха и представители на компании, предлагащи по-малко познатата у нас услуга факторинг. Те обявиха, че по последните налични официални данни (за 2008 г.) общият обем на вътрешния факторинг в България възлиза на 450 млн. евро.

Според немската „ДС-Концепт Факторинг“ българският пазар има голям потенциал за развитие, като в момента е с най-ниския обем в Европа. Най-голям обем дейностите по факторинг имат в Англия, Франция, Германия, Италия, където размерът им е над 100 млрд. евро по данни за 2008 г.

Обикновено факторинг-компаниите предлагат услугите си на доставчици, които работят с отложено плащане на клиентите си в рамките на 1-3 месеца, рядко до 6 месеца, тъй като тогава факторингът много се оскъпява.

Задължителни условия при факторинга са вземанията от клиентите да не са просрочени по време на сключване на договора с доставчика, клиентът да е съгласен да осъществи плащането към факторинг-компанията (което се изисква от международното законодателство, но не от българското), както и крайният клиент да има застрахователен лимит, т.е. вземанията да са застраховани.

Представители на сектора обясниха, че на практика при сключването на договора с дадена фирма-доставчик (която по договор има да получава от своите клиенти дадена сума за доставени стоки, например след 2 месеца), дава на фирмата 80% от сумата по отложеното плащане. След изтичане на срока за плащане от крайния клиент, получил стоките, и съответно плащането от негова страна на сумата по доставката по сметка на факторинг-компанията, тя удържа полагащата й се лихва за периода по предварително предоставената сума, също така и такса за услугата. Остатъкът от сумата, ако има такъв, се изплаща на фирмата-доставчик.

Лихвите обикновено варират в рамките на 7-15% (за година), като при по-дълъг срок на отложеното плащане са по-високи. Размерът на таксата за услугата също варира, в зависимост от това дали клиентът, който трябва да плати получената стока е от чужбина (тогава таксата е по-висока) и дали по принцип има риск за неполучаване на вземането, което завишава таксата – и напоследък се случва при плащания по доставки на техника за строителни фирми.

Документите, които се изискват от фирмата доставчик за удостоверяване изпълнението на доставката, са фактура и транспортен документ, като не се изискват никакви обезпечения. Факторинг-компанията обаче прави някои проучвания за финансовото състояния на клиента, получил стоката, за да има гаранции в голяма степен, че плащането ще се осъществи.

Още информация за факторинга:

Филип Генов: Факторинг пазарът у нас ще расте с двуцифрени темпове

Интервю с Георги Лилянов, мениджър отдел Маркетинг към И Еф Джи Факторс