Пагубните последствия от склонността към свръхувереност

Една от най-мощните психологически склонности на хората - склонността към свръхувереност (overconfidence bias) - се проявява не само в процеса на инвестиции и управление на лично или чуждо богатство. Тази склонност се проявява и в други професионални области и сфери от нашия живот - при мениджърите (вж. Russo, Schoemaker, 1992), при адвокатите (вж. Wagenaar, Keren, 1986), при инвестиционните банкери (вж. Stael v. Holstein, 1972) и в редица други области, пише гл. ас. д-р Боян Иванчев.

В основната си форма склонността към свръхувереност може да бъде обобщена като неоправдана увереност в човешкото интуитивно мислене, разсъдък и когнитивни способности. Концепцията за свръхувереността произхожда от множество когнитивни психологически експерименти и изследвания, в които участниците едновременно надценяват собствените си прогнозни способности и точността на информацията, която им е предоставена (вж. Lichenstein, Fischoff, Philips, 1982).

Хората оценяват неточно вероятностите – те считат, че дадени събития ще се случат със сигурност, а реално тази сигурност е много по-малка от 100%. Накратко, хората считат, че са по-умни и имат по-добра информация отколкото е в действителност. Например, могат да получат съвет от финансов консултант или да прочетат нещо в интернет, и те вече са готови да вземат решение за инвестиция, на база на тяхното предполагаемо предимство от получената или прочетена информация.

В днешни дни преобладаващата част от пълнолетните граждани в по света и в България разполагат със свидетелство за управление на МПС. Но колко от тях знаят, че според изчисленията на Световната здравна организация в цял свят годишно умират 1,2 милиона души в ПТП, а други 50 милиона получават различни по тежест травми (вж. World Health Organization, 2004).

В тази област, която е свързана пряко с живота и здравето ни, много от нас управляват мощни и бързи автомобили с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, игнорирайки факта че за периода 2000-2010 г. по пътищата на България загиват средно около 1000 души годишно, като за целия период загиналите са 9852 души, а ранените са 90 690 (вж. НСИ).

Само за 2010 г. загиналите са 776 души, което е над 100 души на един милион от населението и значително повече от средното за ЕС, което е около 39-40 души на един милион (вж. НСИ, EUROSTAT). Характерното за целия десетгодишен период в България е високият процент загинали по вина на водачите - за 2000 г. 88,6% и незначително променен процент за 2010 г. - 87,8%. При над 40% от случаите загиналите при ПТП са в резултат на превишена и несъобразена скорост.

Тук имаме проявление в чист вид на склонността към свръхувереност при водачите на автомобили, въпреки че рискуват най-ценното - собственият си живот, ккато и този на близки или пък непознати. В чист вид тук има проявление на вярата им, че притежават способности, които са над средните, и които според тях им позволяват да не се съобразяват с пътната обстановка и ограниченията и правилата за движение.

Характерно за повечето индивиди е, че те възприемат себе си като по-добри, за разлика от оценката на другите (вж. Taylor, Schelley, Brown, 1988) и възприемат себе си за по-добри от равните им по възможности други индивиди като пряко проявление на склонността им към свръхувереност.  

В същото време преобладаващата част от българските граждани силно се вълнуват и притесняват при полети със самолет, защото тогава трябва да се доверят на чужд професионализъм, а не на собствената си склонност към свръхувереност, както когато управляват автомобил.

По този начин те игнорират статистическите данни (в повечето случаи поведението на хората е комплекс от ирационални склонности, които действат едновременно и се усилват една друга), които за периода 1959-89 г. показват, че загиналите в общо 15-те самолетни катастрофи на българска държавна авиация (включително санитарна и транспортна) са с общ брой от 547 души (вж. Цаков, 1994).

В световен мащаб данните показват че през 2011 г. е имало 0,34 катастрофи на един милион полета или най-ниското ниво от втората световна война до днес (IATA). За периода 2006-12 г. данните в тази конкретна област са както следва:

Таблица: Брой инциденти и загинали в авио катастрофи за периода 2006-2012

Източник: IATA

Въпреки това, качването в самолет предизвиква поредица разговори за това дали машината е нова или стара, бързо и нервно закопчаване на коланите (за разлика от поведението в автомобила), приемане на успокоителни, употреба на алкохол за отпускане и т.н.

В същото време масово се отправяме на път към морето със стари гуми или неизправни спирачки, караме с превишена скорост и се състезаваме с другите участници в движението. Тръгваме на дълъг път в лошо здравословно състояние или преуморени, игнорирайки възможността да ни се случи нещо лошо, докато самолетите и техните екипажи преминават тестове за изправност и годност преди всеки полет и са обект на изключително стриктен контрол във въздуха и на земята. В допълнение - екипажът се състои от двама пилоти, които се дублират един друг.