Почти половината учители в България са на възраст над 50 години

От години професията учител в ЕС е в криза - все по-малко млади хора са привлечени към нея, а системата непрекъснато губи обучени за тази специалност кадри. Това е едно от заключенията на анализ на Европейската комисия (ЕК), изготвен от Eurydice.

От съвместната работа на европейско и национално ниво за разкриването на проблемите и предизвикателствата е ясно, че са нужни реформи и нови политики в областта, които да гарантират качествено образование на учителите и продължаващо професионално обучение, както и по-добри условия на труд.

Според анализите в повечето страни от ЕС има неравномерно разпределение на учителите и застаряване на работещите в бранша. Повече от половината учители в прогимназиалния курс са на възраст над 50 години, а само 20% - под 35 години. В условията на пандемията от коронавируса възрастните учители са допълнителен източник на несигурност в сектора.

Данните за България сочат, че почти половината (48%) от учителите в долния гимназиален курс са на възраст над 50 години и едва 12% са младите учители в сектора. В много държави в Европа в следващите 15 години между 40 и 50% от учителите ще се пенсионират. Една от тези държави е България, отбелязват в доклада.

В доклада изрично е посочен опита на България за намиране решение за един проблемите - разпределението на учители, особено по математика, физика и информационни технологии, в специфични региони. На учителите се предлагат по-високи заплати, покриват се транспортни разходи и разходи за наем на жилища. В допълнение и българското правителство обмисля да повиши заплатите на учители в отдалечени региони и на работещите с уязвими групи, отчитат от ЕК.

Един от всеки петима учители в ЕС работи на временен трудов договор. Това е особено валидно за младите учители (на възраст под 35 години), при които едва около 30% са на постоянен трудов договор. Тази несигурност в началото на кариерата играе ключова роля за липсата на привлекателност на сектора, както и за излизането на много от професионалистите от него.

Почти половината от учителите се оплакват от високи нива на стрес, като факторите са различни - административните задачи, прекомерната отговорност за постиженията на учениците, както и променящите се изисквания на регулаторите.

Нивата на стрес са по-високи при учителите, които работят повече, както и при учителите с повече опит в професията и на тези, които са на временен трудов договор.

В държавите от Европа има стриктни регулации на работното време - средно около 40 часа седмично и варира от 30 часа в Гърция и Албания, до 42 часа в Швейцария. Но в същото време учителите съобщават, че преподават не повече от средно 20 часа на седмица. Част от работното време е заето с преподаване и подготовка за час, а останалата - с административна работа в училището, срещи с родители и т.н. Ако работното време се удължи, учителите отделят по-малко време за подготовка за уроците и преподаването им, отколкото за останалите дейности.

По тази причина и от ЕК препоръчват да се намали натоварването на учителите с административна дейност, за да може те да се съсредоточат върху работата с учениците си.

Като цяло учителите се оплакват и от заплащането си - едва 40% са доволни от заплатите, които получават.
По отношение на възможностите за професионално развитие данните показват, че 92,5% от учителите в прогимназиалното обучение в ЕС са посещавали поне един курс за повишаване на квалификацията през последните 12 месеца. Оценката на европейските власти е, че е важно учителите да участват в различни форми на квалификация, включително и виртуални обучения.

Посещението на такива курсове варира като учителите от Балтийските държави присъстват на 5-6 различни обучения през последните 12 месеца.