Няколко интересни факта за доларизацията

През 18-ти и 19-ти век британският паунд е предпочитаната валута за резервите на страните. През 20-ти век и по-конкретно след края на Втората световна война тази функция е иззета от щатския долар. В момента предпочитаната единица за валутните резерви на повечето правителства са т. нар. „зелени пари“. Според проучване, цитирано от Investopedia.com, между 40 и 60 на сто от количеството долари е извън територията на САЩ.

Има три вида доларизация:

1. Официална доларизация: При официалната доларизация щатският долар е единствената официална валута в дадена страна. Такива са Панама, Ел Салвадор и Еквадор. Не е нужно правителството на САЩ да даде официално разрешение на другите страни да ползват щатския долар и решението се взема от правителството на съответната страна.
   
   

2. Полу-доларизация: При нея доларът и местната валута имат еднакъв легален статус. Такъв е случаят с Ливан и Камбоджа.
   
   

3. Неофициална доларизация: В много развиващи се държави доларът се използва за всякакъв тип транзакции, въпреки че не е признат официално като валута в страната.

Американският долар не е единствената валута, която може да се използва официално в други страни. Такъв е и случаят с руската рубла, която също е официална валута в някои страни от бившия Съветски съюз.

Причините за доларизацията са няколко. Щатската валута никога не е била манипулирана от централната банка на страната и американските банкноти никога не са обявявани за невалидни. Относителната стабилност на икономиката на САЩ, както и контролираната инфлация са други фактори, които допринасят за атрактивността на зелените пари.

Официалната доларизация обаче има и своите негативни страни. Избирането на щатската валута за официалната разменна единица в страната прави невъзможно влиянието върху икономиката от страна на централните банки и правителствата с монетарни средства. Централните банки на страните, приели като официална валута долара, на практика зависят от решенията на Федералния резерв. Така например, ако централната банка на дадена страна реши, че трябва да понижи стойността на валутата си и така да направи износа в чужбина по-евтин, не може да го стори. Също така правителствата губят част от контрола върху инфлацията и фискалната си политика.

Вижте всички статии от категория Обучение