Няколко неща, които трябва да знаем преди да инвестираме на китайския пазар

Китай безспорно е едно от най-интересните места за инвестиране през последните няколко години. Бурните темпове на ръст на китайската икономика привлякоха много чуждестранни инвеститори, между които е и може би най-успешният инвеститор на всички времена - Уорън Бъфет.

Една от по-нестандартните инвестиции на Бъфет включва придобиването на дял на стойност 3,3 млрд. долара в петролната компания PetroChina Co., 90 на сто от която е собственост на китайското правителство. Фактът, че PetroChina притежава петролопроводи в Судан (правителството на африканската държава бе обвинено от ООН в геноцид към християнското население на страната) доведе до гласуване на резолюция от страна на акционерите на фонда на Бъфет Berkshire Hathaway за ликвидирането на дела му в компанията. Резолюцията бе отхвърлена с вот от 53 на 1.

Въпреки възможностите за по-висока възвръщаемост на китайските пазари спрямо другите световни фондови пазари, всеки инвеститор трябва да знае, че китайския пазар не е като останалите.

На първо място, Китай е все още комунистическа страна и мажоритарен собственик в повечето компании, търгувани на борсата, е китайското правителство. През последните години, с цел набиране на капитали и разширяване на дейността, правителството на страната реши да финансира бизнеса чрез фондовата борса и така продаде част от собствеността си в някои предприятия. Въпреки това обаче основният пакет от акции остана в правителството и е възможно интересът на акционерите и интересът на правителството да не вървят винаги ръка за ръка, пише сайтът Инвестопедия.

Има две основни борси, на които могат да се търгуват китайски акции – хонконгската и шанхайската.

Основният регулаторен орган на борсата в Хонконг е Комисията по ценни книжа и фючърси (Securities and Futures Commission), а на тази в Шанхай – Държавният съвет за управление на ценни книжа (State Council Securities Management Department).

Процедурите по листване на компании на борсата са сходни с тези на повечето други борси. Компаниите трябва да представят регулярно финансови отчети, въпреки че има разлика между счетоводните стандарти на Китай и западноевропейските и щатските такива. Според доклад от 2004 г. на Lehman Brothers разликата между американските и китайските методи на осчетоводяване е „все още значителна“, което прави анализа на компании в Китай по-труден.

Въпреки че има законодателство срещу тази практика, често се случва хора с достъп до вътрешна информация да правят сделки с акции, без да последват санкции.

Голяма част от участниците на пазара ползват значителен марджин. Значителна част от капиталите, инвестирани в китайския фондов пазар, са банкови заеми, въпреки опитите на правителството да ограничи тази практика. Това увеличава рисковия профил на пазара и като цяло създава предпоставки за създаване на „ценови балон“.

Добра инвестиционна възможност предлагат и инвестициите в китайски компании, които са листнати на щатската борса. Така тези компании подлежат на същите регулации, като всички останали компании, чиито акции се търгуват на Wall Street, и отчетите им са значително по-прозрачни.

Комисионата, с която борсата в Шанхай облага търговските транзакции, бе увеличена на 30 май тази година от 0,1 на сто до 0,3 на сто. Освен това капиталовите печалби до момента не се облагат, а такъв данък би бил противоконституционен според правни експерти в страната.

В България търговия с китайски акции на хонконгската борса предлага например инвестиционният посредник STS Finance. Комисионата при тези транзакции е 0,264 на сто от стойността на сделката, като минималната комисиона е 54 хонконгски долара (6,9 щатски долара).

Вижте всички статии от категория Обучение