Спешно се търси нов макроикономически модел

Макроикономическите модели са като прогнозата за времето – винаги познават, но за вчера. Досега в историята на макроикономиката е имало две големи революционни промени – кейнсианската революция през 30-те години на миналия век и революцията на хипотезата за рационалните очаквания през 80-те години, след което се появяват и динамичните равновесни модели. Двете нови макроикономически теории се раждат, след като съществуващите тогава макромодели не са били в състояние да обяснят това, което се е случвало в икономиката.

Моделът на Кейнс се ражда, след като класиците не успяват да обяснят продължителния икономически спад от годините на Великата депресия. Според Кейнс решаващо значение за икономиката има склонността на домакинствата към потребление, както и намесата на държавата като допълнение на свободния пазар. Преди появата на неговия модел е властвала тезата на Адам Смит, че конкуренцията между икономическите агенти ще доведе по естествен път до най-доброто разпределение на благата.

 Според класиците икономическите системи могат да се регулират самостоятелно без външно вмешателство.

През 70-те години на 20-ти век моделът на Кейнс се сблъсква със стагфлацията, развила се в резултат на енергийната криза и вмешателството на правителствата и централните банки. В резултат се появява теорията за рационалните очаквания. Тя дефинира рационалните очаквания на икономическите агенти като най-доброто предположение за бъдещето, което се базира на цялата налична информация. Намесата на държавата се отхвърля категорично и се залага на пазарния механизъм като единствено решение на икономическите проблеми.

Динамичните модели за общо равновесие в икономиката се опитват да обяснят начина, по който икономиката еволюира във времето и вземат предвид факта, че икономиката може да бъде засегната от случайни шокове,като технологични промени, резки промени в цената на петрола или грешки в макроикономическата политика. Съгласно динамичния равновесен модел икономическите агенти се учат от своите грешки и по този начин пазарите постигат равновесие.

Тяхното предимство се състои в това, че разглеждат взаимодействието между различните агенти в макроикономиката и начина, по който те си влияят един на друг. Те излизат от догмата на кейнсианкия модел, който залага на инвестициите и потребителските разходи, и се обвързват по-силно с поведението на самите пазарни участници.

През последните 20 години една от най-бързо развиващите се икономически науки е поведенческата икономика, която повдигна въпроса за това дали очакванията на икономическите агенти могат да се смятат за напълно рационални. Поведенческата икономика не е особено популярна, но не е изключено именно оттам да се появи следващия революционен макромодел. Може би за да построят модел със стабилни макроикономически основи, икономистите трябва да дадат по-голяма роля на нерационалността в него.

Основната пречка в този случай е, че е трудно да се опише математически нерационалното поведение на пазарните участници. Ето защо макроикономистите продължават да пренебрегват този модел. Но не е изключено именно нерационалното поведение да е ключа към разбирането и разрешаването на повечето икономически проблеми на съвременното общество.

Може би е време за нов модел, който да покаже, че не всички макроикономически действия, отношения, поведения могат да се опишат с математически модели. Новото поколение макроикономически модели може да използва постиженията на други науки като историята, социологията, политологията и психологията, за да обясни промените в бизнес цикъла и икономическия растеж. Може би моментът е изключително подходящ за нова макроикономическа революция.