Асиметричните шокове – ахилесовата пета на европейската икономика

Според много икономисти, ако има нещо, което може наистина да доведе до провала на единната валута в Европа, това са асиметричните шокове в икономиката. Този термин обединява всички възможни форми на изкривяване в икономиката на дадена страна, регион или промишлен сектор, предизвикани от дадено събитие, в резултат на което се получава конфликт с преобладаващия икономически цикъл.

Или казано с други думи, асиметричен шок в икономиката се получава тогава, когато едно икономическо събитие засегне дадена област или икономика, много по-силни от останалите. Асиметричните шокове са рядкост, като класически примери в това отношение са обединението на Източна и Западна Германия през 1989 г. и напускането на европейския валутен механизъм от Великобритания през 1992 г.

Именно асиметричните шокове са ахилесовата пета на европейската икономика заради многото слабости, заложени при създаването на еврозоната, се казва в анализ на New York Times. Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман твърди, че фискалната криза в Гърция, Испания, Португалия и Италия е резултат от тези асиметрични шокове, а не от фискалната безотговорност на техните правителства.

Структурни фондове в Европейския съюз (ЕС) са създадени именно с такава цел: да ограничат рисковете от асиметрични шокове в рамките на ЕС. Те предоставят финансова помощ на по-бедни или периферни региони, за да могат да догонят по-богатите страни в ядрото. Но за съжаление при създаването на еврото никой не е помислил за механизъм за спасяване на страна в затруднено положение.

Подобен механизъм съществува в щатската федерална система.

Освен това в ЕС липсва и механизъм, който да позволява на една страна, която е била приета в еврозоната, да се откаже от еврото.

За преодоляването на асиметричните шокове могат да се използват инструментите на монетарната и фискална политика, които влияят еднакво силно на икономиката. И тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) отговаря за паричната политика във всички членки на еврозоната, те губят възможността да преодоляват появата на вътрешни шокове в икономиката чрез жонглиране с валутните курсове.

В миналото страните в Европа са прибягвали до обезценка на местната валута, което прави икономиката им по-конкурентоспособна по един изкуствен начин, като постигнатият ефект обикновено е временен.

Сега обаче тези възможност не съществува, а ЕЦБ в сътрудничество с националните банки е отговорна за справянето с външни асиметрични шокове за икономиката, които влияят на цялата система, какъвто е световната икономическа криза. Но ако икономическият цикъл се разстрои в рамките на самата еврозона, тогава правителствата трябва да компенсират разминаването с фискалната си политика.

Но тук се появява следващата пречка – ръцете на правителствата в еврозоната са вързани от Пакта за стабилност и растеж, който е основа за създаването на еврото. Всяка страна, която се опитва да излезе от икономическите си трудности с помощта на големи разходи, трябва да плати масивни глоби, в случай че наруши т. нар. критерии за конвергенция, на които се основава единната валута.

Те ограничават размера на годишния бюджетен дефицит под 3 процента от брутния вътрешен продукт, а националният дълг не трябва да превишава 60% от БВП. Ето защо е важно европейските страни да имат балансирани бюджети или малък бюджетен излишък – това е единственият инструмент, с който те биха могли да се справят с неочаквани икономически шокове в рамките на еврозона.

Хармонизирането на данъчната политика и подобряването на свободното движение на стоки и работна ръка е друг важен момент. Не бива да се подценява и това, че езиковите различия между страните в Европа затрудняват свободното движение на работа ръка, за разлика от САЩ, където подобен проблем не съществува. Предпоставка за асиметрични шокове създават и големите различия между принципите, на които функционират системите за социални грижи в отделните държави.

Ето защо настъпи моментът, в който Европейският съюз трябва да покаже дали наистина преследва обща икономическа и политическа съдба, подобно на САЩ. Защото липсата на силен политически съюз, единна фискална и данъчна политика, ще продължават да пречат на еврото да изпълнява добре своите функции и ще затрудняват превръщането на еврозоната в полюс на икономическа стабилност.