Еврото постепенно губи статута си на резервна валута

Валутите на Австралия и Канада все по-уверено си проправят път към статута на световни резервни валути. Причината за това е желанието на централните банки да открият алтернативи на влошаващия се рисков профил на еврозоната, САЩ и Япония.

„Те ще спечелят по-голямо място в резервите заради диверсификацията”, смята една от най-влиятелните личности в Европейската централна банка Кристиян Ноайе, цитиран от Bloomberg.

Подобни настроения съвпадат с поведението на частните инвеститори, които все по-явно се насочват към инвестиции в страни с подобряваша се икономика и възможност за ограничаване на бюджетните дефицити.

Към момента, заради дъловата криза в Европа, пазарът на държавни облигации в региона се е свил до 20% от предишния си размер, като основните емисии, които покриват стандартите за инвестиции на повечето централни банки, са тези на Германия, заявява Алън Ръскин от RBS.

„Намаляването на висококачествените активи в евро, които централните банки могат да купуват, нанася сериозни вреди на претенциите на единната валута да бъде основна резервна валута”, посочва Ръскин. „Това слага таван на дела, който еврото може да има като резервна валута”, уверен е той.

Очакванията са нетните дългове на Австралия да достигнат най-високата си точка пти 6,1 на сто от БВП, което е по-малко от една десета от това, което дължат основните развити икономики. Бюджетният дефицит на Канада пък се очаква да бъде намален от 4,8 на сто за миналата до 1,6 на сто от БВП за тази година.

Към края на 2009 година делът на еврото в глобалните резерви бе 27,4 на сто, докато доларът е имал дял от 62,1 на сто, показват данни на МВФ.

Сред централните банки, които показват желание за диверсификация, е тази на Швеция. Тя обяви, че в момента инвестира 5% от резервите си в австралийски и канадски долара. Така ще бъде разнообразен резерва, в който дял от 50 на сто има еврото, а 20 на сто – долара.