След три години колебания ЕЦБ най-накрая показва решителност в борбата с кризата

След дълги колебания, продължили близо три години, Европейската централна банка (ЕЦБ)  излезе на преден план на сцената на борбата с финансовата криза в еврозоната. Свидетелство за това е неочаквано рязкото изказване на нейния президент Марио Драги миналата седмица, че залогът на спекулантите върху краха на еврото е проява на тяхното безумие, изтъква ИТАР-ТАСС.

"Еврото е завинаги, а ЕЦБ прави всичко, за да защити единната европейска валута", подчерта Драги в четвъртък след заседанието на управителния съвет на банката.

Необходимостта от активизиране на политиката на ЕЦБ е предизвикана от значителното влошаване на цялостното положение в еврозоната, след като сегашната криза, започнала като дългова, се превърна в монетарна.

Показател за това е фактът, че финансовата система на еврозоната започна да се фрагментира.

Сегашното развитие на събитията показва, че единният междудържавен банков пазар в страните от еврозоната преживява процес на национално обособяване. Банките, опасяващи се от разпад на еврозоната и отчасти поощрявани от правителствата, спряха да предоставят кредити извън пределите на собствените си държавни граници.

От това най-много страдат периферните страни от еврозоната.

В резултат на това ЕЦБ фактически изгуби способността да определя лихвите по кредитите в еврозоната. Така например, италианска банка, която възнамерява да вземе годишен заем, трябва да плати лихва от 2,7 на сто. За испанска банка лихвата ще бъде 3,8 на сто. Германските банки от своя страна изобщо не плащат ефективни лихви за привлечените кредити, тъй като те са по-ниски от инфлацията.

В началото на сегашната криза в еврозоната разликата в доходността по облигациите растеше не заради съмнения в жизнеспособността на единната европейска валута, а заради вътрешните финансови затруднения на отделните страни членки - Гърция, Ирландия, Испания.

Вариантите за стабилизиране на ситуацията бяха прости - въвеждане на строги мерки за икономии, предоставяне на финансова помощ или банкрут. Тези мерки представляваха фискални, но и до голяма степен политически решения, което позволяваше на ЕЦБ да стои в сянка.

Сега обаче ЕЦБ вече не може да се крие зад гърба на политиците, тъй като възникна непосредствена заплаха за съществуването на еврото, отбелязва ИТАР-ТАСС.

Като гарант на единната европейска валута банката е длъжна да действа, за да не допусне засилване на фрагментацията на еврозоната, което води към неизбежния й разпад.

Резултат от активизирането на действията на ЕЦБ беше изготвянето съвместно с ръководството на ЕС на новия план за стабилизиране на финансовия пазар на Испания, предвиждащ масово изкупуване на нейни държавни облигации и то не само на вторичния пазар, но и посредством Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС).

По информация на деловите среди от ЕС в момента се водят конфиденциални консултации между Испания и Европейския съвет, начело с президента на ЕС Херман ван Ромпой, за отпускане на кредитна линия на Мадрид на стойност 300 милиарда евро.

В пакета не влизат предвидените за банковия сектор 100 милиарда евро.

Планът на ЕС предвижда Испания да предостави гаранции под форма на недвижими имоти и други активи като залог за облигациите, придобивани от ЕЦБ и ЕФФС. Програмата трябва да е готова до септември, за да може през октомври Мадрид да погаси дълг от 20 милиарда евро.

В Брюксел отбелязват, че подобна програма за помощ ще бъде приета и за Италия, ако възникне необходимост.

Последната дума обаче ще има Германия, която за пореден път ще трябва да поеме на плещите си основната финансова тежест в новите стабилизационни усилия. Според мнозина обаче Берлин още не е готов на това.

(БТА)