Норвежки фондове намаляват инвестициите си в основните валути

Норвежкият държавен инвестиционен фонд, възлизащ на 713 млрд. долара, загърбва водещите световни валути, които са подкопавани от техните задлъжнели правителства чрез безпрецедентни икономически стимули, пише Bloomberg.

The Government Pension Fund Global, който е най-големият подобен фонд в света, е намалил инвестициите си в британски и френски ДЦК почти наполовина през миналата година, като е увеличил вложенията си в книжа на развиващи се икономики (Турция, Русия и Тайван) до 10% от портфейла му в инструменти с фиксиран доход.

„Доларът, еврото, йената и паундът са изправени пред структурни проблеми по отношение на държавния и частния дълг, нетрадиционната монетарна политика, растежа и демографската структура“, коментира неотдавна главният изпълнителен директор на Norges Bank Investment Management Ингве Слингстад.

Въпросът в момента е как централните банкери ще изтеглят обратно ликвидността, налята по време на финансовата криза с цел стимулиране на глобалния растеж. Дълговете на повечето развити икономики се увеличиха, като Европа вече четвърта година се бори с фискалната криза.

Шефът на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке и други централни банкери дадоха сигнал, че ще продължат да прилагат стимулиращи слабия растеж мерки. МВФ предвижда ръст на развитите икономики от едва 1,4% тази година – половината от средния растеж в периода 1994-2003 г.

Призивите за по-големи стимули в САЩ, Япония и Европа засилиха загрижеността относно евентуална „валутна война“. Дори централната банка на Норвегия, която управлява държавния инвестиционен фонд на страната, се присъедини към усилията за обуздаване поскъпването на кроната.

През 2011 и 2012 г. банката намали лихвите на два пъти, отчасти за да отслаби кроната. Управителят й Ойстейн Олсен заяви миналия месец, че банката е готова да намали основния си лихвен процент отново, за да се противопостави на по-нататъшното поскъпване на местната валута.

Норвегия, която се очертава като убежище от дълговата криза в Европа, стана свидетел на поскъпване на своята валута с около 22% спрямо еврото от началото на 2009 г.

Същевременно японската валута падна до 3,5-годишно дъно спрямо долара в очакване на още повече стимулиращи мерки от премиера Шиндзо Абе и предпочитания от него кандидат за шеф на централната банка Харухико Курода.

Във Франция пъ министърът на промишлеността Арно Монтбур заяви миналия месец, че Европейската централна банка трябва да се включи в нова валутна война, след като еврото поскъпна.

Анализаторите, анкетирани от Bloomberg, залагат също така, че паундът ще отслабне заради увеличените стимули в британската икономика.

Норвежкият петролен фонд от своя страна реагира на тези развития като инвестира около 20,2 млрд. евро в дългове на развиващите се икономики миналата година, което повиши делът им в портфейла му от инструменти с фиксиран доход до 10,2% от едва 0,4% година по-рано.

Вложенията в мексикански държавен дълг са нараснали с 14% до малко над 3 млрд. евро през четвъртото тримесечие. Фондът също така е направил първите си покупки на държавни облигации от Турция, Русия и Тайван. Инвестициите му във френски ДЦК са спаднали с 25%, а тези в британски - с 13%. Фондът държи и по-малко японски книжа спрямо бенчмарка си.

Промяната в стратегията на фонда през 2012 г. е "най-съществената", откакто бе увеличен делът на акциите в портфейла му до 60% между 2007 и 2009 г., казва Слингстад. Фондът е в процес на промяна в стратегията си, с цел постигане на по-висока възвръщаемост, която да запази капитала му. През миналата година доходността му е била 13,4% - втората най-добра в историята на фонда.

През 2012 г. фондът намали инвестициите си в Европа до 48% от всички, спрямо 53% преди година, като целта е техният дял постепенно да спадне до 40%. "Голямата промяна в стратегията вероятно се отплати през миналата година“, коментира Олав Чен, старши портфолио мениджър в Storebrand Asset Management в Осло.