Централната банка на Дания ще трябва да извади по-голяма „базука“, за да се справи със спекулантите, които залагат, че страната ще трябва да изостави режима на фиксирания валутен курс на кроната спрямо еврото, пише CNBC.
В четвъртък финансовата институция понижи на още по-негативна територия лихвения процент, който плаща по депозитите на банките, достигайки -0,75%. Това е четвъртото намаление в рамките на по-малко от месец. По този начин ставката се изравнява с тази, която поддържа Централната банка на Швейцария.
Освен това Копенхаген изненадващо реши да отмени всички аукциони за продажбата на държавни ценни книжа за годината с цел да ограничи бъдещите притоци. Страната вече е задоволила финансовите си нужди за 2015 г.
Гуверньорът Ларс Роде заяви, че Централната банка на Дания притежава нужните инструменти, с които да защитава режима на фиксиран валутен курс, колкото е нужно.
„Те използваха вербалния инструментариум, за да защитят курса на кроната към еврото“, коментира валутният стратег в Bank of America Merrill Lynch Камал Шарма. „Те ще продължат да интервенират, като са възможни последващи понижения на лихвата.“
Залозите, че кроната ще поскъпне, се увеличават. Част от притоците се насочиха към капиталовия пазар, като датските взаимни и борсово-търгувани фондове отчитат приливи за 230 млн. долара само през последните шест седмици, сочат данни на Jefferies.
Роде беше пределно ясен с посланието си, което искаше да отправи към пазара: „Стойте настрана“, каза той. „Ние просто ще направим така, че инвестициите в активи, деноминирани в датски крони, да станат по-непривлекателни.“
Доходността по 10-годишните държавни ценни книжа кръжи около 0,24%, като тя е втората най-ниска след тази по швейцарските, която е дори отрицателна – минус 0,10%.
„Причината, поради която Швейцария и Дания се държат агресивно спрямо еврото, е, защото трейдърите в Европа му отдават голямо значение, за да тестват решенията на централните банкери поради случващото се с Гърция и по отношение на някои от линиите на неизправност в Европа около споделянето на риска“, заявява главният изпълнителен директор на Delta Economics Ребека Хардинг.
„Защитата на валутния коридор е скъпа политика, а Централната банка на Дания трябва да натрупа значителни резерви, за да го направи“, казва тя. „Ключовият въпрос е дали, дори като отменя аукционите за държавни ценни книжа, тя може да си позволи да продължи да го прави.“
През януари валутните резерви на Дания скочиха до рекордните 564,1 млрд. крони, след като през месеца централната банка похарчи близо 106 млрд. крони, за да защити валутата. За сравнение – по време на глобалната финансова криза през ноември 2008 г. резервите се покачиха с 40 млрд. крони, а по време на дълговата криза през 2012 г. запасите нараснаха с 20 млрд. крони, изчислява Шарма от Bank of America Merrill Lynch. Той определя последното повишение като „объркващо“.
Трупането на голям обем чуждестранни резерви може да се отрази негативно на датската икономика. Докато обичайните страхове в резултат на печатането на пари – за появата на инфлация - станаха рядкост, банковото кредитиране може да остане на заден план, ако централната банка трябва да повиши размера на задължителните резерви, за да „стерилизира“ техните действия.
Ако трябва да се сравни размерът на валутните резерви – тези на Швейцария заемат дял от 80% от БВП, докато тези на Дания са 30%.
Въпреки залозите на хедж фондовете мнозина анализатори смятат, че Дания ще запази курса на кроната спрямо еврото. Все пак валутният курс е фиксиран вече 30 години. Преди да бъде привързан към еврото, той бе прикачен към германската марка.
Трети считат, че Централната банка на Дания ще извади още по-опасни оръжия, за да защити курса. Икономистът в Capital Economics Джесика Хиндс смята, че е възможно Дания да стартира програма за количествени улеснения.
Още видео материали вижте в Bulgaria On Air
„Отмяната на аукционите за държавни ценни книжа може да наречете датски вариант на количествените улеснения“, коментира в тази връзка гуверньорът на централната банка Ланс Роде. „В някои страни правителствата емитират облигации, а след това централните банки ги изкупуват. Ние просто спряхме да емитираме облигации.“
05:10 | 14.09.22 г.