Великобритания понижи прогнозите си за икономиката за следващата година

Финансовият министър на Великобритания Филип Хамънд обяви, че британската икономика ще се разрасне по-бавно през 2017 г. спрямо предишните прогнози, а правителството ще трябва да вземе повече заеми през следващите пет години, съобщава Bloomberg.

В есенното си изявление (едно от двете годишни изявления на финансовото министерство пред парламента – бел. ред.) в сряда, пет месеца след вота на Великобритания за излизане от Европейския съюз (ЕС), Хамънд заяви, че според фискалния съвет Office for Budget Responsibility (OBR) брутният вътрешен продукт (БВП) ще се разшири с 1,4% през 2017 г., което е под оценката за ръст от 2,2% от март. Заемите също ще се увеличат с още 122 млрд. паунда (151 млрд. долара) до финансовата 2020-21 г. спрямо предишните очаквания, което значи, че нетният дълг спрямо БВП ще достигне 90,2%.

Вотът от юни за излизане от ЕС бе решение, което „ще промени посоката на британската история“, каза той пред законодателите в Камарата на общините. „Решението обаче прави по-неотложна от всякога необходимостта да се справим с дългосрочните слабости на нашата икономика“, включително разликата в производителността на труда, жилищния сектор и „унищожителния дисбаланс на икономическия растеж и просперитет“, каза той. „Задачата ни сега е да подготвим икономиката ни да бъде устойчива, докато излизаме от ЕС и да е добре подготвена за прехода, който ще последва“.

Хамънд се опитва да помогне на семействата с ниски и средни доходи и да очертае посока към фискална дисциплина на фона на засилената несигурност. Очаква се бюджетният дефицит да достигне 68,2 млрд. паунда през 2016-17 г. спрямо прогнозираните от предишния финансов министър Джордж Озбърн  55,5 млрд. паунда. Влошаващите се икономически перспективи оставят на Хамънд малко пространство за големи фискални промени. Той обеща да се фокусира върху нуждите на „обикновените семейства от работническата класа“, докато се опитва да реши опасенията на тези, които се чувстват изоставени от глобализацията.

Икономиката се е оказала неочаквано устойчива сред резултатите от референдума през юни, като OBR ревизира нагоре растежа за 2016 г. до 2,1% от 2%. Пукнатините обаче вече започват да прозират. Ръстът на заетостта се забавя, а доходите на домакинствата започват да усещат натиска от поевтиняващия паунд.

Правителството вече не се опитва да постигне излишък до 2020 г., каза Хамънд, но обеща да „постигне баланс“ в началото на следващия парламент.

„Паричната политика играе важна роля, подкрепяйки растежа от решението на референдума насам, но надеждна фискална политика продължава да е от съществено значение за поддържането на доверието на пазара и възстановяването на икономиката към дългосрочно здраве“, каза Хамънд. „С оглед  несигурността пред икономиката и изправени пред прогнози за по-бавен растеж, вече не се опитваме да постигнем излишък през 2019-20 г.  Министър-председателят и аз обаче оставаме изцяло ангажирани с постигането на баланс на финансите при първа възможност, докато в същото време запазим достатъчно гъвкавост за подкрепа на икономиката в краткосрочен план".

Очаква се икономическият растеж през 2019 г. и 2020 г. да бъде 2,1% годишно, без промяна спрямо очакванията от март, заяви Хамънд, позовавайки се на прогнозите на OBR.

Той обяви и създаването на National Productivity Investment Fund, чиято цел е да се засили забавящата се производителност на Великобритания, като се предоставят 23 млрд. паунда за иновации и инфраструктура през следващите пет години.

Мерките, обявени от финансовото министерство преди изказването на Хамънд, включват 1,4 млрд. паунда за построяването на 40 хил. нови жилища и облекчаване на правилата, управляващи достъпни жилищните фондове. Минималното заплащане също ще бъде повишено до 7,50 паунда на час от сегашните 7,20 паунда.

Освен всичко друго Хамънд обяви, че това е "първото и последно ми есенно изказване", като оттук нататък премахва практиката с две изказвания годишно. Той заяви, че няма да прави значителни промени по два пъти всяка година, а през есента ще се обявява бюджета преди началото на новата финансова година. С това Великобритания приема добрата практика, препоръчвана от Международния валутен фонд и други институции, пояснява той.