Руската централна банка намали основния лихвен процент до 7,5%

Руската централна банка намали основния си лихвен процент в петък от 7,75% до 7,5%, след като по-ниската инфлация даде възможност да се намалят лихвите преди президентските избори следващия месец, съобщава агенция Ройтерс.

Централна банка заяви, че ще обмисли и по-нататъшно намаляване на лихвите през тази година, тъй като годишната инфлация, която през януари беше 2,2%, е устойчиво ниска.

Регулаторът намали основната лихва на страната шест пъти през миналата година, след като инфлацията, която беше достигнала двуцифрени стойности, се понижи под целта от 4%. Намалението с 25 базисни пункта съответства на предварителните очакванията на анализаторите, интервюирани от Ройтерс. 

„Годишната инфлация остава ниска, а краткосрочните инфлационни рискове намаляха. Вероятността инфлацията да надхвърли 4% е много малка“, се казва в изявление на банката. Според Централната банка на Русия, ако средата остане такава, каквато е в момента, през 2018 г. може да бъде завършен прехода от затегната към неутрална парична политика.

По-ниските ставки са полезни за Русия, тъй като стимулират икономическия растеж чрез увеличаване на потребителското търсене и съответно по-евтино кредитиране. Според Ройтерс това би могло да се хареса на гласоподавателите преди изборите за нов президент на страната на 18-и март, правейки по-евтини потребителските и ипотечните кредити. Въпреки че се очаква преизбирането на Владимир Путин, някои анализатори посочват, че по-ниският жизнен стандарт би могъл да накара много руснаци да не участват в изборите в знак на протест, което да разочарова кремълските власти, стремящи се да осигурят висока избирателна активност. 

Рублата се стабилизира до 57,92 спрямо долара след обявеното решение за намаляване на лихвите.

Ударена от ниските цени на петрола и западните санкции, руската икономика се сви през 2015 г. и 2016 г, но отбеляза малък ръст миналата година благодарение на възстановените цени на петрола. Именно добрите икономически новини са сърцето на предизборната кампания на Владимир Путин, която резонира у неговите основни избиратели – руснаците на средна възраст. 

В десетилетието след първото му избиране на поста през 2000 г. страната се радваше на бърз икономически растеж, подсилван от високите цени на суровия петрол – основният износ на страната. Путин увеличи социалните разходи, като едновременно с това наложи по-строг контрол върху икономиката, отстранявайки опонентите си.