Еврозоната отчита дефлация за четвърти пореден месец

Цените в еврозоната се понижават през ноември за четвърти пореден месец. Темпът на инфлация е минус 0,3 процента, както обяви в четвъртък европейската статистическа агенция Евростат, потвърждавайки първоначалната оценка. Падащите цени на енергията са основният фактор за спада. Инфлацията беше минус 0,3 процента също през септември и октомври, след като през август беше минус 0,2 процента.

За Европейската централна банка (ЕЦБ) отрицателните темпове на инфлация са изключително неудобни, особено след като икономиката във валутната зона вече е силно отслабена от втората вълна на пандемията. Тя се стреми към ръст от малко под два процента, тъй като тази марка предлага достатъчен резерв на отдалеченост от опасната дефлационна спирала от падащи цени, падащи заплати и инвестиции. ЕЦБ пропуска да постигне тази оценка от години. За да овладее последиците от коронакризата, тя стартира изчерпателен нов пакет от помощи през миналата седмица.

Цените на енергията са се понижили с 8,3% на годишна база през ноември, докато цените на храните, алкохола и тютюневите изделия са се увеличили с 1,9%, а тези на услугите - с 0,6 на сто.

В рамките на целия Европейския съюз потребителската инфлация се е понижила през ноември с 0,3% спрямо октомври и се е забавила на годишна база до едва 0,2% от 0,3% месец по-рано.

Отрицателна годишна инфлация е отчетена през ноември в 11 държави членки на ЕС, като най-голямо понижение се отбелязва в Гърция (спад с 2,1%), Естония (с 1,2%), Словения (с 1,1%) и Кипър (понижение също с 1,1%), докато най-висока годишна инфлация има в Полша (повишение с 3,7%), Унгария (с 2,9%) и Чехия (също с 2,8%).

Според данните на Евростат годишната потребителска инфлация в България през ноември е останала на нивото от октомври, но се е забавила на годишна база до 0,3% от 0,6% месец по-рано и след като точно година по-рано тя нарасна с 2,2 на сто.