Фед остава далеч от увеличаване на лихвите

Федералният резерв няма да промени политиките си за лихвенте проценти или покупката на облигации, за да помогне за финансирането на растящия дефицит на федералното правителство. Това заяви в понеделник Кристофър Уолър в първата си реч като член на Управителния съвет на американската централна банка.

„Заради големия фискален дефицит и растящия федерален дълг се появи схващане, че Федералният резерв ще се поддаде на натиска да запази лихвите ниски, за да помогне за обслужването на дълга и да поддържа покупките на активи, за да помогне за финансирането на федералното правителство“, коментира Уолър в изказване, подготвено за онлайн събитие на Peterson Institute for International Economics.

„Моята цел днес е категорично да отхвърля това схващане. То просто не е вярно. Паричната политика не е и няма да се ръководи от тези цели“, допълни той, цитиран от Ройтерс.

Политиката, посочи той, ще се задава изцяло, за да изпълни целите на Фед за постигане на максимална заетост и стабилна инфлация.

Коментарите са първите на Уолър, откакто той се присъедини към ръководството на Фед през декември, след като бе изпълнителен вицепрезидент и директор по проучванията на клона на банката в Сейнт Луис.

Фед обеща да запази основната си лихва близо до нулата и да продължи месечните покупки на облигации за 120 млрд. долара, докато възстановяването от икономическите последици на коронавирусната пандемия не се стабилизира.

По думите му централната банка все още е далеч от увеличаване на лихвите.

Федералното правителство успя да натрупа значителен по размер дълг в желанието си да финансира мерките за справяне с пандемията – нещо, което властите правят без проблем, тъй като правителството може да взема на заем евтино средства на международните пазари.

След като икономическите цели на Фед бъдат постигнати, лихвените проценти може да започнат да растат, което ще оскъпи американските заеми и е възможно да доведе до натиск върху централната банка за увеличаване на притежанията си от държавен дълг.

По думите на Уолър, въпреки че Фед и министерството на финансите работят тясно по много въпроси, това сътрудничество трябва да има граници, подчертавайки независимостта на централната банка.

„Има немалка цена, ако сътрудничеството се превърне във фискален контрол“, допълни той.