Петер Казимир: ЕЦБ може да не засили старите инструменти след края на кризата

Не е задължително Европейската централна банка (ЕЦБ) да засили своята предишна програма за изкупуване на облигации, когато стимулите, свързани с пандемията от коронавирус, бъдат прекратени, заяви пред Bloomberg управителят на централната банка на Словакия Петер Казимир, който е и член на Управителния съвет на европейския финансов регулатор. 

„Опасенията относно ефекта на срутване не може автоматично да означава изисквания за увеличаване на стандартните програми“, изтъква Казимир.

Според него ЕЦБ е доказала, че може да бъде „изключително гъвкава“ при определяне на паричната политика в отговор на извънредни ситуации, поради което „няма автоматична формула“. „Ще решаваме според условията в дадения момент“, добавя той.

Програмата за извънредни покупки на активи на ЕЦБ в размер на 1,85 трлн. евро трябва да приключи през март 2022 г. или когато централните банкери преценят, че коронакризата е приключила. Песимистичната прогноза за средносрочната инфлация и опасенията за неравномерен преход подкрепиха очакванията на икономистите, че след това ЕЦБ ще засили покупките по график, датиращ от 2015 г., който понастоящем се движи с месечен темп от 20 млрд. евро.

Служителите на ЕЦБ определиха своето декемврийско заседание като момент за решаване на въпроса как да се прекрои паричната политика, за да се избегне нарушаването на възстановяването.

Управителят на централната банка на Естония Мадис Мюлер заяви, че ще се обмисли увеличаване на темпото на по-старата програма, макар да сподели, че „не е сигурен“, че това ще бъде най-добрият начин да се продължи напред.

Пандемичната програма на ЕЦБ „функционира много добре и естествено сега е в последния етап от своя жизнен цикъл“, изтъква Казимир, добавяйки: „Това е специален инструмент, предназначен за специална ситуация и ще бъде премахнат, когато вече не е необходим. Пазарът изглежда, че разбира, че този инструмент ще бъде прекратен с края на пандемията".

ЕЦБ

Инфлационни рискове

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви във вторник, че прекратяването на извънредната пандемична програма наближава, добавяйки, че еврозоната преживява „силно нетипично възстановяване“, характеризиращо се с бърз растеж и затруднения в предлагането.

Тя също така повтори, че очаква текущият ценови натиск да отмине. Инфлацията се ускори до 3% през август, въпреки че се очаква да забави темп през следващата година и да пропусне целта на ЕЦБ от 2% през 2023 г.

Подобно на други членове на УС на ЕЦБ, Казимир посочва, че рисковете около прогнозата за инфлацията са насочени нагоре, като проблемите, които тормозят производствения сектор, представляват „ключов риск“ за базовата прогноза.

„Ако инфлацията остане повишена през следващата година поради затрудненията в предлагането, се опасявам, че тя може да се прелее и в преговорите за заплатите и през следващата година“, изтъква банкерът. Но „засега не виждам това да се случва в ключовите страни“, добавя Казимир.

Той е уверен обаче, че решенията на логистичните проблеми в крайна сметка ще бъдат намерени и че тяхното въздействие върху потребителските цени няма да бъде продължително. За разлика от това, преходът към въглеродо неутрална икономика „вероятно ще има по-дълготраен ефект върху инфлацията“, предупреждава Казимир.