Ердоган пак иска да се бори срещу „лихвената чума“

Преди предстоящо важно решение за паричната политика на турската централна банка президентът Реджеп Тайип Ердоган отново се изказа ясно в полза на ниските лихви и определи лихвите като "чума".

„Ние ще свалим чумата с лихвите от плещите на нашия народ“, каза Ердоган в сряда пред фракцията на своята ислямско-консервативна управляваща Партия на справедливостта и развитието в Анкара.

„Категорично няма да позволим лихвите да подкосят нашия народ“, каза турският президент. „Докато съм на тази позиция, ще продължа борбата си срещу лихвите до края. И също така ще продължа борбата си срещу инфлацията“.

Турската национална валута, лирата, беше подложена на значителен натиск спрямо щатския долар и еврото през последните месеци и се понижи до рекордно ниски нива и спрямо двете валути. За един долар вече може да получите повече от десет лири. В сряда турската валута отново се обезцени до рекордно ниско ниво от 10,5651 лири спрямо долара.

Ситуацията се влошава от разхлабената парична политика на централната банка, която наскоро понижи два пъти основния си лихвен процент въпреки ускоряването на инфлацията. Очаква се ново намаление на лихвите на заседанието на централната банка в четвъртък. Според Анадолската новинарска агенция Ердоган е подчертал след речта си пред депутатите, че централната банка взема независими решения.

Критиците от своя страна се оплакват, че курсът ѝ е значително повлиян от Ердоган, който се смята за противник на високите лихви. Турският президент многократно сменя ръководителите на централната банка.

Противно на общоприетото схващане Ердоган смята, че високите лихви причиняват инфлация, вместо да се борят срещу нея. Ердоган подчерта в сряда: „Лихвата е причината, инфлацията е резултатът“. Той не можел да работи с привърженици на високите лихви. Ердоган се оплака освен това, че инвеститорите избягват страната и валутата ѝ въпреки намаляването на лихвите. "Що за хора сте вие?", каза той по техен адрес.  

Психологическата граница от 10 лири за долар до неотдавна бе „немислима" според наблюдателите; поне не се очакваше това да се случи до 2024 г. според икономическия екип на президента Ердоган. Това е и под половината от стойността на валутата спрямо 2018 г., когато започна валутната криза покрай достъпа до евтини кредити в комбинация с турско-американските външнополитически проблеми.

Сривът се отразява не само на изплащането на външния дълг. Инфлацията междувременно се ускори до близо 20%, четири пъти над заложените в правителствените разчети стойности. „Никога не съм водила толкова окаян живот. Лягам си, събуждам се и цените са се вдигнали. Купих си 5 литра олио и струваше 40 лири. Върнах се и беше 80 лири", казва за AP жена, която продава на пазар в Истанбул. И агенцията, и други западни и местни издания отбелязват, че много турци едва свързват двата края.