Опасно е да те класират на 100% в IPO, където си очаквал презаписване

Първичното публично предлагане (IPO) на Агрия груп холдинг показа, че не е безопасно да се подава поръчка в размер на всички активи в портфейла. Изненадващо интересът към IPO-то надхвърли само с 50% предлагането при минималната цена от 9 лв., а според неофициална информация удовлетворението е на 100% за класираните при 9,04 лв. за акция участници, вместо 66,66%, както би трябвало да е при презаписване от 1,5 пъти.

"Очаквах поне 4-5 пъти презаписване, в интернет се появи информация за 1,5 пъти презаписване, а моята поръчка беше удовлетворена на 100%", сподели участник в IPO-то на Агрия груп холдинг, пожелал анонимност. Тоест имало е инвеститори, които са играли с целия си портфейл с нагласата за 4-5 пъти презаписване и са останали неприятно изненадани, когато им е била класирана цялата сума от заявката. Това е създало затруднения с осигуряването на средствата и проблеми за съответния посредник или банка.

Като потвърджение на този слух се явява факът, че в следващото IPO, това на Билборд, някои банки и посредници не приемаха проръчки до размера на активите, а само до размера на наличния кеш, за да не си създадат отново проблеми като при Агрия груп холдинг.

Инвестиционният посредник не може да накара клиента си да продаде своя портфейл, за да плати заявените акции. Дори брокерът да ги разпродаде без разрешение, след това клиентът няма да подпише потвърждението за сключена сделка и посредникът може да има значителни проблеми с регулаторния орган Комисия за финансов надзор, включително отнемане на лиценз. Затова е възможно в следващите IPO-та да видим много по-рестриктивно отношение от посредниците към клиентите им, тоест приемане на поръчки не до размера на активите, а до размера на наличните парични средства.

Разбира се, тези рестриктивни практики могат да спасят някои от по-агресивните инвеститори и да изиграят своята позитивна роля.

Това е индиректно доказателство за проблемите при плащането на класираните заявки за Агрия груп холдинг.

Много инвеститори вече подават поръчки до размера на наличните парични средства, тъй като размерът на презаписването е трудно предвидим, а при някои IPO-та въпросът е дали въобще ще има презаписване.

Каквото и да се е случило с подалите заявки при IPO-то на Агрия груп холдинг спрямо предварителните им очаквания, вече не може да не се отчита фактът, че има опасност от класиране за цялата подадена поръчка, която ако е за целия размер на портфейла, може да донесе проблеми, защото не са много портфейлите, които съдържат само ликвидни книжа.

Ако портфейлът е голям, той трудно се продава в рамките на 1-2 дни дори при ликвидните дружества.
Безрасъдното подаване на заявка за IPO може да доведе до много големи загуби, тъй като неликвидните дружества могат да отчетат загуби от 20% и повече, ако се бърза с продажбата и в допълнение, акциите, при които е нямало интерес при IPO-то, нямат подкрепа и след него и в процеса на доказването на компанията минава много време в безцелно движение на цената, включително и надолу. Така сумарно могат да се реализират големи загуби.

Сравнително голяма "смелост" се изисква при играта с много повече от наличния кеш в предстоящото вторично публично предлагане на Зърнени храни България, което при максималната цена на акция и максималното предложено количество акции е в общ размер от 250 млн. лв., което е повече от най-голямото IPO до момента - това на ТБ Първа инвестиционна банка АД, което привлече 176,55 млн. лв.

Анализът не е препоръка за инвестиционна стратегия, както и за покупка или продажба на ценни книжа