Само 5% от фирмите в България са ползвали изкуствен интелект през 2020 г.

Десетина години след като бе формулирана концепцията за изкуствения интелект (способността на една машина да демонстрира способности, присъщи за хората - да разсъждава, да се учи, да планира или да твори), България все още изостава при възползването си от нея. 

Едва 5% от българските фирми с над 10 служители са използвали изкуствен интелект под някаква форма през 2020 година, показва данните на Евростат. Това е малко под средното ниво за ЕС, където 7% от фирмите използват приложения за изкуствен интелект. 

Според статистиката едно от най-честите приложения в ЕС е свързано с чатботове за общуване с клиентите, машинното самообучение, както и сервизни роботи с известна степен на автономност, които извършват редица повтарящи се действия, но също така и други дейности като например почистване на опасни вещества и т.н. На тези роботи често им се налага да взаимодействат с други обекти, устройства или с хора. 

Търсачките набират и обработват големи обеми от данни, за да предоставят все по-прецизни и индивидуализирани резултати от търсенията. Смартфоните предлагат виртуални асистенти, които отговарят на въпроси, правят препоръки и организират ежедневни рутинни дейности. Софтуерът за устни и писмени езикови преводи разчита на изкуствен интелект за извършването и подобряването на преводите. Подобни технологии се използват и за автоматичното изработване на субтитри за филми. Умни термостати анализират нашето поведение, за да спестяват енергия, а градските архитекти разчитат да подобрят мобилността и намалят задръстванията чрез регулиране на трафика. Макар че автономните автомобили все още не са навсякъде по улиците, днешните коли използват много функционалности с изкуствен интелект, сред които е навигацията. ЕС например е помогнал за финансирането на VI-DAS - автоматични сензори, които идентифицират потенциално опасни ситуации.

На летищата и други места се използват термални камери, които засичат хора с повишена температура. В медицината технологиите помагат за идентифициране на инфекция при сканиране на белите дробове. Изкуственият интелект помага и за проследяване на скоростта на разпространението на болестта.

eurostat

Източник: Евростат

Изкуственият интелект е от стратегическо значение и двигател на икономическото развитие, посочва още агенцията. Приложенията за изкуствен интелект могат да решат много проблеми в различни области, включително в здравеопазването и селското стопанство. 

Говорим за изкуствен интелект, когато технически системи наблюдават околната си среда, получават данни (които са подготвени от другиго или които набират сами), преработват ги и извършват действия, свързани с постигането на конкретна цел. Системите с изкуствен интелект са способни да адаптират поведението си до известна степен, като анализират резултатите от предишни действия, и работят автономно. 

Някои технологии с изкуствен интелект съществуват от над 50 години, но в последните години бяха постигнати истински пробиви благодарение на увеличената процесорна мощ, набирането на огромни масиви от данни и разработването на нови алгоритми. Прогнозите са, че изкуственият интелект ще доведе до големи промени, дори цялостна дигитална трансформация на обществото. Затова той се превръща в приоритет за ЕС.

Страната, в която изкуственият интелект е навлязъл най-съществено през 2020 година е Ирландия. По данни на Евростат 23% от компаниите с над 10 души персонал използват изкуствен интелект под някаква форма. Сред водещите държави в ЕС по този показател са още Малта (19%), Финландия (12%) и Дания (11%).

В останалите държави обаче този процент пада под 10. На дъното е Латвия - едва 2% от компаниите в страната използват подобни приложения. На опашката се нареждат още Словения, Унгария и Кипър (с по 3%) и Полша (5%).