Изненадващият технологичен успех на Европа

Европа често се разглежда като изоставаща в дигитално отношение и догонваща САЩ и Азия. Външният вид обаче изглежда лъже. В действителност според нов доклад на компанията за рисков капитал Atomico европейските стартиращи компании в момента са водещи в сферата на изкуствения интелект, изграждането на технологични хъбове и инвестиции от традиционните индустриални стожери, пише за онлайн изданието project-syndicate.org Уилям Ечиксън от Центъра за европейски политически науки в Брюксел.

През миналата година рекордните 13,6 млрд. долара са инвестирани в технологичния сектор в Европа в сравнение с 2,8 млрд. долара през 2011 г., отчита се в доклада.

Според Ечиксън са отминали дните, в които технологичният сектор в Европа се е състоял само от ориентирани към потребителите бизнеси за електронна търговия - често безочливи фалшификати на успешните американски компании. Днес Европа е дом на пионерски иновации, водена от това, което Atomico нарича „дълбока технология“ - вид изкуствен интелект, разработен от DeepMind на Google. Инвестициите в този сегмент от технологичния сектор възлизат на 1,3 млрд. долара през 2015 г. в сравнение със само 289 млн. долара през 2011 г.

Новите технологични центрове в Европа се пробуждат за технологиите. Две трети от най-големите предприятия в Европа по пазарна капитализация са направили преки инвестиции в технологична компания. Една трета от тези компании са придобили технологична компания след началото на 2015 г.

Чуждестранните компании също бързат да се възползват от технологичните таланти на Европа. Google, Facebook и Amazon развиват и европейски центрове. В сектора през миналата година бяха осъществени сделки на обща стойност 88 млрд. долара в сравнение със само 3,3 млрд. долара през 2014 г. Сред трансакциите се отличава сделката на SoftBank за ARM и на Qualcomm за NXP Semiconductors.

Според друго проучване, осъществено от Boston Consulting Group, много малки страни членки на ЕС, ориентирани към износ – например държавите от Бенелюкс, Балтийските и Скандинавските страни, изпреварват сериозно САЩ по отношение на т.нар. "електронна интензивност" - ИТ инфраструктура, достъп до интернет, както и ангажиментите на бизнеса, потребителите и правителството към интернет базирани дейности.

Тези "цифрови пионери" генерират около 8% от своя БВП от интернет в сравнение с 5% за „големите пети“ в Европа - Германия, Франция, Италия, Испания и Великобритания. Дигитализацията се очаква да генерира между 1,6 млн. и 2,3 млн. работни места – повече, отколкото елиминира в същите страни за периода 2015-2020 г.

Разбира се, технологичният сектор в Европа все още има своите слабости, отразени в провала му да „произведе“ технологичен гигант, съперник на Силициевата долина в САЩ. Европейските технологични предприемачи, също както и американските, намират лесно капитали за стартиране на компании, но американските се радват на 14 пъти по-сериозен капитал за инвестиции на по-късен етап от развитие на компаниите. Недостигът на финансиране би изчезнал, ако европейските пенсионни фондове засилят по-рисковите си инвестиции, смята анализаторът.

Сериозна слабост е и липсата на истински европейски единен цифров пазар, докато в САЩ и Китай предприемачите получават незабавен достъп до огромен пазар. В ЕС все още дигиталните предприемачи трябва да се съобразяват с 28 различни потребителски пазари и регулаторни режими.

Европейската комисия обещава да работи за ускоряване създаването на единния цифров пазар. Според изчисленията на Брюксел това може да даде тласък на икономиката на ЕС от 415 млрд. евро годишно. Вместо да либерализира обаче, ЕС продължава да иска да регулира.

Въпреки тези рискове, общата тенденция в технологичния сектор в Европа е положителна. Изглежда, че на Стария континент се заражда и нов апетит за рискови инвестиции на фона на засилващата се предприемаческа вълна и наличието на научни таланти. Това прави технологичният бум в региона да изглежда устойчив.