fallback

Личните данни, или мястото на правителствата в изграждането на доверие

Две неща са нужни, за да установим доверие в икономика, движеща се от данните, пише бившият директор на британската разузнавателна агенция GCHQ Робърт Ханиган

18:20 | 31.03.18 г.

Отвъд чистата небрежност от обвиненията, че Cambridge Analytica е злоупотребила с данните на 50 млн. потребители на Facebook, може да се изведе и едно стратегическо заключение.

Икономическите и социални ползи, обещани от епохата на данните, които тепърва ще бъдат реализирани, са твърде важни, за да бъдат оставени на технологичните компании. Правителствата трябва да се намесят и да изградят доверие към начина, по който се ползват данните, но така, че по-скоро да насърчат, а не да задушат иновациите от частния сектор и университетите, коментира за Financial Times бившият директор на британската разузнавателна агенция GCHQ Робърт Ханиган.

Много от нас се надяваха, че големите американски технологични платформи ще успят да се променят сами, но лидерите им изглеждат парализирани, пише той. Основателят на Facebook Марк Зукърбърг, подобно на колегите си в Google и Twitter, използва езика на неправителствените организации и „изгражда общности“ и „овластява хората“, когато описват целта на компанията си. Няма съмнение, че той вярва в това и, разбира се, е нещо, което трябва да се оцени.

Технологичните директори обаче изглеждат неспособни да признаят, че не са благотворителни организации и че бизнес моделите им зависят от монетизирането на данните, които събират. Наистина ли е толкова непочтено да си част от рекламата? Неспособни да бъдат отворени за това как изкарват парите си, тези компании непрекъснато застават в отбранителна позиция: въвлечени да поемат част от отговорността за екстремното съдържание, което имат, придумани да плащат повече данъци, атакувани заради антиконкурентните си тенденции и поглъщането на потенциални конкуренти. Те се чувстват под обсада от всички страни, но правят класическата грешка да смятат, че тъй като зад мотивите на критиците им се крие частичен личен интерес, изобщо не си заслужава да обърнат внимание на критиките.

Вместо това Google, Facebook и Twitter пропускат основната идея. След всяка неудобна ситуация инстинктите им, които вероятно са им служили добре като млади технологични предприемачи, се сблъскват с адвокати и колеги инженери, пише Ханиган. Те предлагат ограничени извинения и се надяват да продължат напред, убедени, че повечето потребители не искат да се откажат от продуктите им. Но това в основата си не е правен проблем и случаят от миналата седмица не е аномалия. Платформите не могат да следят дългата верига, която се простира от търговците на данни и сайтовете, които събират информация, до купувачите на тези данни. Те всъщност не знаят по какъв начин се използва информацията.

Две неща са нужни, за да установим доверие в икономика, движеща се от данните: правителствата трябва отново да потвърдят, че данните са собственост на физическите лица, които имат право на прозрачност за това как компаниите използват информацията им.

ЕС е единствената институция на Запад, която успява да се бори с технологичните компании на това основание. Новият Общ регламент относно защитата на данните (GDPR) налага основа промяна във възприемането на личните данни, предоставяйки собствеността и контрола на физическите лица над данните им, докато те съществуват. Изключително важно е, че това се прилага и отвъд границите на блока.

На конференция по киберсигурността в Ню Йорк бях изненадан да открия, пише авторът, цяла сесия за изпълнението на GDPR от американските компании и техните вериги на доставки. Индустрията неизбежно се адаптира, за да изпълни най-строгите регулаторни режими и така разпространяват визията на ЕС за неприкосновеността на личните данни. В крайна сметка САЩ имат доста по-мек подход към частния сектор.

Тези регулации ще помогнат за налагането на прозрачност. Технологичните компании ще се противопоставят на това. Те са маниакално потайни. Най-недомисленият аспект от болезнения им напредък към блокирането на екстремистко съдържание бе да обяснят как взимат решенията. А това изглежда като неуважение към демокрацията, довеждайки до проблемите им напоследък.

Информаторите, които сигнализират за проблеми отвътре в компаниите, също ще продължат да налагат промени. Младите служители се чувстват все по-некомфортно с решенията, които разчитат на сложни и неясни общи условия на услугите, вместо на обикновената етика. Компаниите изживяват собствения си момент тип Едуард Сноудън, в рамките на който се разкрива бездната в разбирането на обществото към това, което се случва с данните им.

Но заради гнева ни към технологичните компании не трябва да пренебрегваме рисковете от неправилни регулации. ЕС често избира грешните причини, поради които напада технологичния сектор и твърде често те сякаш са причинени от протекционизма. Компаниите из Европа се нуждаят от свободата да създават иновации, използвайки данните по креативен начин, и те ще платят висока цена, ако защитата на данните се превърне в тяхно блокиране.

ЕС трябва вместо това да се фокусира върху това да направи обработката на данни прозрачна и да се пребори с антиконкурентните тенденции на големите платформи, които правят жизненоважната икономика на данните по-трудна за изграждане. А преди всичко правителствата трябва да защитят наличието на отворени данни, които да са достъпни безплатно. Това е най-добрата надежда, с която да се гарантира, че ползите от икономиката на данните ще бъдат бързо и равномерно разпределени, завършва Ханиган.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:54 | 13.09.22 г.
fallback