Дигитализацията може да увеличи българския БВП с до 8 млрд. евро до 2025 г.

Дигитализацията може да бъде следващият голям двигател на растежа на България. С преодоляването на дигиталното изоставане от Западна и Северна Европа страната ни може да увеличи с до 8 млрд. евро брутния си вътрешен продукт до 2025 г. Това стана ясно от резултатите от последния доклад "Възходът на дигиталните конкуренти: Как дигитализацията може да се превърне в следващия двигател на икономическия растеж в Централна и Източна Европа" на глобалната консултантска компания McKinsey. Анализът измерва размера и темпа на растеж на дигиталните икономики на регионално ниво в десет държави: България, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения, Унгария, Хърватия, Чехия. При тази оптимистична прогноза дигитализацията може да добавя по един процентен пункт годишно допълнителен ръст на БВП за България до 2025 г. и да доведе до ръст на дела на дигиталната икономика на страната от днешните 5,2% до 16% от БВП през 2025 г.

За целия регион на ЦИЕ възможният плюс от дигитализацията е 200 млрд. евро – почти колкото е размерът на цялата икономика на Португалия през 2017 г. Днес дигиталната икономика в България вече представлява съпоставим дял в БВП, какъвто е в най-големите пет пазара на ЕС (6,7% срещу 6,9%). Тя изостава от най-дигитализираните северноевропейски страни (Дигитални лидери), като Швеция, където този дял достига 9,0%. Въпреки това обаче дигиталната икономика в България нараства повече от два и половина пъти по-бързо, отколкото в 5-те големи пазара на ЕС (8,2% спрямо 3,1%) през последните пет години. Тези данни потвърждават, че България може да претендира за титлата „дигитален конкурент“. България е в добра позиция да се възползва от увеличената дигитализация, твърдят авторите на доклада. Икономиката е сравнително малка и отворена, подобно на другите дигитални конкуренти, както и дигиталните лидери, като разчита на търговия (за разлика от големите западни икономики в ЕС и техните големи вътрешни пазари).

Съотношението на търговията към БВП в България - 131% през 2017 г., е сравнимо с нивото от 128% за дигиталните лидери и 137% за региона на ЦИЕ, което е значително по-високо от това на големите 5 пазара в ЕС (67%). България, заедно с останалата част от региона на Централна и Източна Европа, може да използва дигитализацията като ефективно средство за навлизане в международни вериги за създаване на стойност. Комбинацията от отворен пазар и съсредоточаване върху дигитализацията беше успешна стратегия за растеж и при държавите дигитални лидери. Общите им ключови характеристики (размер, значение на търговията и отвореност) показват, че България е в много добра позиция да изгради подобен път към просперитета.

За да осъществи тези планове, България трябва да ангажира всички отговорни фактори в дигиталната трансформация, смятат анализаторите на McKinsey. Бизнесът трябва да ускори приемането на дигитални инструменти, за да увеличи своите продуктивност и печалба и също така да се възползва от дигиталните решения за изследване на потребителските нагласи  и да стъпи на регионални и световни пазари. Публичният сектор може да играе важна роля в трансформацията чрез използване на дигитални технологии за постигане на по-бързи, по-плавни процеси и услуги както за компаниите, така и за обикновените граждани. Хората също трябва да са активни; инвестирането в учене през целия живот, което ще им позволи да се възползват от новите възможности на пазара на труда. Те трябва да са по-гъвкави в кариерата си.

Политиците могат да подкрепят процеса на много фронтове. Те могат да насърчат приемането на технологии както от публичния, така и от частния сектор. Могат да подобрят екосистемата за стартиращи фирми и възможностите за дигитални иновации. Те могат също така да подпомагат работниците чрез създаване на програми за движение, насочени към "преквалификация" и "повишаване на квалификацията" на работниците, поясняват авторите на доклада. Между 1996 г. и 2017 г. десетте държави от Централна и Източна Европа, разгледани в този доклад, отчитат средно 114% увеличение на БВП на глава от населението. Но през последните години традиционните двигатели на растежа започват да отслабват. Икономиките в Централна и Източна Европа, включително България, са по-слабо капитализирани в сравнение с по-напредналите западноевропейски (капиталът е с 80% по-нисък в сравнение с този в най-големите страни от ЕС), разходите за работна сила нарастват с ниски и рекордно ниски нива - средно 5,2% през 2018 г. в България. Освен това производителността на труда изостава от Западна Европа.