Приказката за бързия прогрес

“Digital Life Design” - това е най-важната европейска конференция за инвеститори и интернет компании. Навремето списание Spiegel я характеризира като „един вид задължително привличане на внимание от страна на германската цифрова сцена“.

Срещаш например Марк Зукърбърг или Джеръми Рифкин. Но не става въпрос само за технологиите.

Все по-често там се поставя въпросът дали технологичният прогрес се забавя, също както и растежът на производителността. Изследване доказва, че човечеството никога не се е развивало толкова бавно, колкото през първото десетилетие на новото хилядолетие. Бихме се усъмнили в това абсолютизиране.

Икономистите Тайлър Коуен и Бен Саутууд анализират прогреса, използвайки всички правила на изкуството. Пример: броят на патентите расте - но това е само първата стъпка. Новите методи позволяват да се анализира дали патентът гарантира само някоя естественост или съдържа истински пробив. В резултат на анализа се оказва, че качеството на патентите е на местен връх през 90-те години, но оттогава отново значително се понижава. Това не е чудно, защото Коуен и Саутууд също така заявяват, че преди фундаментална иновация да може да допринесе за технологиите, са необходими все повече и повече по-възрастни хора, които да са научили повече и повече неща предварително.

Много технологии работят заедно в селското стопанство - за да се увеличат добивите, земеделците се нуждаят от напредък в биологията, материалознанието, информационните технологии, дори при прогнозите за времето. Но добивите стагнират в много региони на света, например реколтите на ориз в Източна Азия и на пшеница в Северозападна Европа.

Там, където все още има напредък, се изискват все повече човешки ресурси. И ако човечеството иска да се доближи до възможността да работи по-малко в бъдеще, тогава т. нар. Производителност ще трябва да се увеличи: Тогава всеки час работа ще трябва да произвежда все повече и повече стоки и услуги. Но е известно обаче, че производителността нараства с най-бавни темпове от десетилетия, дори през двадесетте и тридесетте години на миналия век растежът ѝ беше по-висок.

Интернет със сигурност донесе много повече, отколкото може да се измери по отношение на икономическия растеж. Но може би днес дигиталната революция не може или не трябва да се сравнява с ефектите на първите три технологични революции (често наричани цикли на Кондратиев) през 19 и 20 век? По това време са създадени основите на индустриализацията - парни двигатели, стомана, железници и електротехника. Дигитализацията със сигурност подобрява техните ефективности, но дали работи в ежедневието и в свободното време? Вълнуващи въпроси, чиито отговори може да научите в продължението на анализа във FAZ.