ЕК блокира плащания за регионална политика при минимални нарушения

Еврокомисията бави плащанията за кохезионна политика и по различни проекти в страните членки вече са натрупани 20 млн. евро забавени разплащания. Финансирането се спира, дори когато бъдат открити минимални нарушения. Това каза на форум „Строителството през 2016 г.“ евродепутатът Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент.

"Основната причина е недостиг на пари", обясни тя. 

Закъсненията в плащанията са основен проблем за всички страни членки. Някои държави имат завършени проекти, но разплащанията се забавят –  това са Холандия, Белгия, част от проектите в Италия и Франция.

Други страни страдат, защото при най-малки нарушения следва временно спиране на плащанията до отстраняване на проблема. Основната причина е недостиг на пари, обясни депутатът. (б. р. - В България през 2014 г. бяха блокирани плащанията по програмите "Околна среда" и частично по "Регионално развитие").

„Комисарят по бюджета Кристалина Георгиева има изключително амбициозен план да сведе този недостиг в плащанията до 2 млрд. евро през 2016 г. Комисията се е запознала с нейните планове. Надяваме се, че те са реализуеми, защото това е от голямо значение за поддържане на доверието в общата кохезионна политика на ЕС“, коментира Искра Михайлова.

Тя посочи, че предстоят дебатите за кохезионната политика след 2020 г., когато започва нов планов период. „Ако и в него влезем с недостиг на плащанията, поставяме под въпрос както престижа на кохезионната политика, така и възможностите на страните-членки да реализират добри проекти“, допълни тя.

Искра Михайлова очаква горещи дебати, тъй като предстои регионалната комисия да освободи ЕК от отговорност за плащанията през 2014 г. Това решение се взема на база доклад от Европейската сметна палата. То засяга нивото на грешки, пропуски и евентуално измами в страните членки.

„Това е един от ключовите дебати в ЕП, в който често забравяме, че не трябва да противопоставяме страните членки и често се чуват примери за грешки, измами, недопустимо финансово управление на средствата по кохезионната политика. Регионалната и транспортната политика са тези с най-много грешки, следвани от земеделието. Надявам се, че тази година няма да бъдем споменавани толкова често“, допълни тя.

Михайлова предупреди, че нередностите са проблем за страни като България, за които инвестициите в регионална политика са над 70% от инвестициите в страната.

Тя напомни, че страните членки са поели ангажименти за структурни реформи, които Брюксел изисква като предварително условие, за да получават страните еврофинансиране.

„Има страни членки, които са убедени,  че ако една страна не изпълни препоръките за реформи, тя трябва да получи наказание. Или с други думи, спират се плащанията. Не се съмнявам, че ще бъдем обект на докладване и обект на изследване за това, доколко сме изпълнили препоръките за структурни реформи в рамките на европейския семестър“, заяви Михайлова.

Тя допълни, че от 2016 г. започва работата по новия планов период след 2020 г. с фокус върху ефективността и финансовата дисциплина. Михайлова подчерта, че тенденцията в ЕС е грантовете да намаляват и да се заместват от други финансови инструменти.

„Кохезионната политика за периода 2007 – 2013 включи 349 млрд. евро, а за 2014 – 2020 над 360 млрд. евро. Дали ще имаме такава сума след 2020 г., дали ще бъде разпределяна като грантове или като финансови инструменти, дали ще бъде разпределена между различни категории членки или свързана с плана Юнкер за привличане на частен капитал – това предстои да разглеждаме в Комисията по регионална политика“, обясни тя.

Михайлова коментира: "Сигурно е много хубаво да получаваме само грантове, но не е приемливо за всички страни членки. България получава над 15 млрд. евро по линия на регионалната политика и земеделския фонд като помощ от ЕС. По линия на кохезионната политика Холандия получава около 1 млрд. евро, но срещу тази сума те мобилизират 8 млрд. евро. Това е моделът, по който върви една група от страни членки. Ние не можем да го заобиколим. Ако не мобилизираме частния капитал и ако разчитаме само на грантове, губим ролята си на пълноправен член на ЕС“, каза евродепутатът.