Неизплатените заплати - улица без изход

В последните няколко дни се разигра истинска драма по въпроса със забавените възнаграждения на работници и служители от десетки фирми. Назрелият от години проблем доби гласност от социалния министър Тотю Младенов, достигна кулминационната си точка, когато ресорното министерство сезира прокуратурата и бързо намери развръзка с нейния мотивиран отказ да се занимава с проблема.

Проблемът

В началото на януари социалният министър Тотю Младенов обяви, че 72 фирми дължат 19 млн. лв. за заплати на работниците си. Определен беше срок за издължаване до края на януари. Тогава министърът заяви, че при неизплащане на дължимите суми ще даде фирмите на прокурор за системно нарушаване на трудовото законодателство. Министър Младенов заяви, че Инспекцията по труда ще сезира прокуратурата на основание чл. 407 от Кодекса на труда. В рамките на един месец едва 16 от всички 72 фирми бяха изплатили в пълен размер дължимите заплати на работниците и служителите си.

Мерките

Незадоволителните резултати, след предупреждението на министъра, доведоха до публичното и поименно изнасяне на фирмите, които са длъжници на служителите си. Единадесетте фирми, за които беше сигнализирано в прокуратурата, дължат заплати за повече от три месеца, а сумите възлизат на милиони лева.

От Главната инспекция по труда официално обявиха, че само за миналата година са установени 20 хиляди случая на нарушения, свързани със заплащането.

Отговорът

Реакцията на прокуратурата по повод сигналите на министерството не закъсня. Буквално за два дни Софийската районна прокуратура върна на Главната инспекция по труда изпратения сигнал за констатирани системни неизплащания на заплати.

Основният мотив беше, че прокуратурата не е компетентна да се произнася за нарушения на трудовото законодателство. От там поясниха, че Главна инспекция по труда не е сезирала прокуратурата с конкретни данни за извършено престъпление от общ характер. Така прокуратурата прехвърли отговорността към ГИТ с мотива, че изпълнителната агенция е компетентният орган, който следва да се ангажира с административно-наказателната отговорност на работодателите.

Междувременно от ГИТ отказаха да коментират върнатия сигнал, като обявиха, че продължават с проверките, съобразно правомощията на инспекцията. А нейните правомощия се свеждат до писане на предписания и налагане на санкции с комично ниски размери.

Практиката показва, че най-често работодателите са склонни да платят еднократно дадена административна глоба, но не и да изплатят дължимите възнаграждения. От инспекцията заявиха, че през миналата година влезлите в сила наказателни постановления на инспекцията са на стойност 11,5 млн. лева. Около 45% от тях са реално изплатени от нарушителите.

Порочният кръг

Излиза, че докато институциите си прехвърлят топката за това кой да поеме отговорност за некоректното поведение на работодателите спрямо служителите, проблемът продължава да стои в безтегловност, икономиката продължава да се задъхва, доходите на населението продължават да намаляват застрашително.

В същото време заради липса на политика и държавническа воля некоректните работодатели ще се увеличават, ще развиват бизнеса си и съвсем безнаказано биха могли да продължават с неизплащането на заслужени възнаграждения.

А на най-смелите сред ощетените им остава единствено да заведат съдебни искове срещу работодателите си.

Другите въпроси, които остават отворени са за това какво на практика показа социалният министър с последната акция – дали това беше вид пи ар активност, дали е предизборно имитиране на дейност или безсмислен административен труд? Засега са налице само добри намерения, но без реален резултат.