Свидетели сме на безпрецедентен скок в цените на горивата, предизвикан както от размириците в Близкия Изток, така и от редица държавни политики и глобални световни фактори. България като отворена икономика ще пострада от шока в цените и е възможно темпът на икономически растеж, който се предвижда за тази година, да се забави. Това прогнозираха икономисти от неправителствени организации пред БТА.
В последните дни и седмици цените на горивата се движат нагоре не само заради ситуацията в Либия, но и поради редица световни фактори и затова не можем да се успокояваме, че ако в Либия нещата се стабилизират и цените отново рязко ще спаднат, коментира Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч". Пазарът на петрол реагира на всякакви затруднения в снабдяването и цените тръгват нагоре, но причини за повишаването на цените на петрола са и държавните фискални политики на САЩ и други големи икономики, заяви Богданов.
Колегата му от "Индъстри Уоч" Красен Йотов посочи, че като реакция на световната криза големите икономики са започнали да печатат пари и да увеличават бюджетните си дефицити, а това, с известно забавяне, се отразява в повишение на цените на всички продукти.
„Това, което се случва - ръст в цените в почти всички страни, е резултат от голямото количество напечатани пари. Ефектът действа с известно забавяне - няколко тримесечия след приключване на кризата започнахме да го усещаме в цените на суровините. Върху скока влияят и политически събития като тези в Либия и Египет, но това влияние е краткосрочно, докато факторът - фискална политика на големите икономики е определящ“, смята Йотов.
„Ако количеството пари е фиксирано, не е възможно всички цени да растат - щом петролът поскъпва, други суровини трябва да поевтиняват, но това не се случва. Напротив поскъпва памук и други текстилни суровини. Всички цени скачат с рекордни темпове - над 100 процента годишно и това се дължи на меката парична политика на големите световни икономики, заяви Йотов.
В България има шок на предлагането и понеже българската икономика няма ресурс да реагира, се увеличават цените - това вече е факт, каза Красен Йотов. Той прогнозира, че влиянието на високите цени на суровините ще се отрази не само върху отраслите земеделие и търговия на дребно, но и върху бързорастящите експортно ориентирани отрасли на икономиката ни, които разчитат на внос на суровини.
„Това ще забави и икономическия растеж на страната. Склонен съм да мисля, че ръстът на цените на суровините ще е по-висок от ръста на външното търсене и печалбата на българските производители ще намалее, а това ще забави и растежа на икономиката ни като цяло, посочи Йотов.
„Събитията в Либия до голяма степен повлияха скока на цените на горивата и вероятно тези цени ще останат нестабилни известно време, но в дългосрочен план смятам, че ще се понижат“, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика /ИПИ/.
Увеличението на цените на горивата и хранителните стоки, особено в момент, когато икономиката ни започва бавно да излиза от кризата, има особено негативен ефект за страната, смята Ганев. „В момента цени на горива и храни вървят нагоре, а доходите все още не помръдват, отделно немалка част от хората са изгубили работата си, каза икономистът. Така по думите му много по-голяма част от средствата на българските домакинства отиват за закупуване на основни продукти и за разходи за транспорт, от което населението обеднява“, коментира анализаторът.
Според Ганев външнополитическите фактори и повишението на цените на всички основни продукти вече оказват влияние за забавяне на растежа на икономиката ни. „Напомпването на инфлация може и да повлияе положително на номиналния ръст на икономиката, но това не означава, че ще станем по-богати“, коментира анализаторът от ИПИ.
Скокът на цените при храните в световен мащаб се дължи както на климатични промени, така и на държавни политики на протекционизъм, а също и на стимулирането на производството на биогорива, смята Ганев.
„Не е обосновано обаче нашите цени на хранителни продукти и на горива да са по-високи от европейските“, заяви Ганев. Според него проблем на българската икономика е липсата на достатъчно добра конкурентна среда между участниците на пазара, както и недобре действащата съдебна система. Проблемите в цените на храните ще останат и през втората половина на годината, това се очаква и в световен план според прогнозата на земеделското министерство на САЩ, коментира Ганев.
Красен Йотов от "Индъстри Уоч" предположи, че през тази година икономиката ни ще достигне ръст не повече от 3 на сто, а инфлацията ще е от порядъка на 7 - 8 процента. Растежът до голяма степен зависи от притока на преки чуждестранни инвестиции и се надявам нивото им да се запази поне на равнището от 2010 г., заяви Йотов. През тази година според Йотов инфлацията ще е по-висока от ръста на доходите и дори и при най-оптимистичния сценарий - ръст на заплатите отново с около 5 процента, пак ще има обедняване на населението.
13:39 | 14.09.22 г.