През далечната 1990 г. Кристалина Георгиева е гост-професор в Университета на Южния Пасифик във Фиджи. Тогава тя посещава местния Център по наблюдения на измененията на климата и участва в дискусиите за това как населението да се приспособи към промените. Очаква се морското ниво да се вдигне и да залее някои острови, ако същевременно не се вземат мерки. По онова време всичко това й се струва далечна и безсмислена тема.
Оказва се, че днес, повече от 20 години по-късно, като еврокомисар, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакция при кризи, Кристалина Георгиева се сблъсква пряко с тези проблеми.
"Вече живеем в свят, в който климатичните промени са реалност и трябва да се приспособим към тях. Трябва да направим така, че температурата да не се вдигне повече от 2 градуса", призова Георгиева с днешната си лекция на тема „Да се научим да живеем в условията на променящ се климат”, представена в дискусията за „Промените в климата и значението за институциите и гражданите в България”, организирана в София. От 1975 до 2009 г. бедствията са се увеличили пет пъти, като 90% от тях са свързани с климата. По думите на Георгиева за 10 години в Европа при бедствия са загинали 100 000 души и са нанесени щети за 150 млрд. евро. 2003 г. е била най-тежка по отношение на човешките загуби - вследствие на горещините са загинали 70 000 души в Европа.
Къде е България
През последните няколко години българската гора е загубила 10% от територията си, пожарите са се увеличили седем пъти, като изгорелите площи са нараснали с 24 пъти. Еколозите отчитат 40% по-кратък период на снегозадържане и рязко намаляване на количеството на натрупване на снежната маса. В равнинните части на страната сняг има едва от 2 до 4 седмици в годината, а в страната навлизат нетипични за нея паразити, носители на заболявания. Появяват се и интересни животински видове като розовото фламинго например.
Според Националния институт по метеорология и хидрология при БАН до 2050 г. климатът в България може да премине в субтропичен, но със сегашните темпове на затопляне това може да се случи и по-скоро. Последствията от това са трудно предвидими, като основната опасност е значителното засушаване и затопляне на климата. Високите температури ще рефлектират в по-слаба земеделска реколта. Някои от най-песимистичните сценарии пък предвиждат изчезване на до 60% от растенията и животните в планините.
Има два начина за справяне с климатичните промени. Оптимистичният е да срещнем извънземни и те да решат проблема, а песимистичният е сами да се справяме". С този анекдот Кристалина Георгиева започна дебата за нужните законодателни промени.
"Нашите планове за най-лошото са стотици пъти победени от реалността. Все още се готвим за тези рискове, които познаваме и дори не работим по тях достатъчно добре, а не правим нищо за тези, които дори не познаваме. Трябва да създадем система за подготовка за бедствия, да намалим риска от бедствия и да учим уроци от тях", подчерта Кристалина Георгиева
Георгиева поясни, че България е усвоила само 20% от средствата по програма за превенция на наводнения. В същото време застрахователните компании имат роля, защото ако даден обект не може да бъде застрахован заради положението си, изграждането му няма как да се осъществи. Министърът на околната среда и водите Нона Караджова пък напомни, че в момента се работи по нов Закон за действията срещу климатичните изменения. По думите й в тази сфера от изключителна важност е добрата координация между институциите.
Представителите на "Коалицията за климата - България" пък настояват България да отстоява по-активна позиция и да подкрепи в Европейския съвет предложението за увеличаване на целта за ограничение на вредните емисии от 20% на 30% до 2020 г. Същевременно те критикуваха правителството за това, че страната ни закъснява с 4 години с изготвянето на Национален план за действие за борба с климатичните промени. Според Караджова в непосредствено бъдеще предстои стартът на разработването на националната стратегия за адаптация към промените в климата. Вече е създадена работна група, която да обедини 15-те държавни институции, които събират информация за емисиите парникови газове.
Програмният ръководител на WWF за България Веселина Кавръкова посочи, че плащанията за екосистемните услуги и възстановяването и опазването на влажни зони са сред начините да се предпазим от ефекта от климатичните изменения. За да се работи целенасочено по проблема обаче, е нужно партньорство на всички заинтересовани страни.
03:29 | 14.09.22 г.