Болничните разходи са раздути 600 пъти за 11 години

"Повече от 600 пъти са нараснали болничните разходи от 2000 г. насам, което е сериозна заплаха за финансовата стабилност на здравната система в България". Това констатира д-р Ивайло Ваклинов, директор на Националния център по обществено здраве и анализи, на семинар за реформата във финансирането на болничната помощ, който се проведе днес в София.

Разходите за болниците от години преобладават в общата структура на разходите за здравната система. Нарушен е балансът между болничната помощ, лечебната дейност, превантивната лечебна дейност, специализираната и първична медицинска помощ, обясни още д-р Ваклинов. И посочи сред основните проблеми на здравната система субективното сключване на договори с лечебните заведения.

Сред другите проблеми Ваклинов посочи и липсата на механизъм за оценка на предлагания болничен продукт, неясна връзка между предлагания продукт и сключения с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) договор, както и неправилно планиране на почти всички нива от здравната система.

В анализа, направен от центъра, се посочва и нерешеният проблем с дисбаланса при разпределението на болничните услуги по места. В последните години постоянно възникват нови лечебни заведения, предимно в икономически развитите райони на страната. Нарастват хоспитализациите, почти е изравнен и броят между плановите и спешните приеми в болниците. Това води до стремеж на болниците да увеличат печалбата си, което измества фокуса от пациента към парите, коментира Ивайло Ваклинов.

Като варианти за справяне с проблемите от центъра посочват неотложното възстановяване на баланса в здравната система, изготвянето на точна класификация на заболяванията на населението и адекватното остойностяване на медицинските услуги, според съответната класификация.

По време на дискусията министърът на здравеопазването Стефан Константинов поясни, че от догодина ще започне да функционира националната класификация на заболяванията. От болниците се иска постоянно да подават реална информация за лекуваните пациенти и болничната дейност, така че класификацията да се актуализира непрекъснато, каквато е европейската практика. Целта е неефективните клинични пътеки постепенно да бъдат заменени с диагностично свързаните групи, допълни министърът.

Константинов припомни, че Националният център по обществено здраве и анализи е институционалното звено, което ще отговаря за диагностично свързаните групи и работата по класификацията на населението.

Продължава изграждането на необходимата инфраструктура за въвеждането на диагностично свързаните групи. Подготвени са и законови изменения, които предстои да се обсъдят и съгласуват на политическо ниво в ГЕРБ и с премиера Бойко Борисов, обясни здравният министър.

На семинара Томаш Еветовиц от регионалния офис на Световната здравна организация (СЗО) за Европа предупреди, че сами по себе си диагностично свързаните групи не могат да решат всички проблеми в българската здравна система.

Той допълни, че е необходимо ясно да определим целите, които искаме да постигнем в сферата на здравеопазването. Едва тогава трябва да пристъпим към въвеждането на един основен инструмент за финансиране на здравната система, както и към някои допълнителни реформи и инструменти за постигане на оптимална прозрачност и ефективност на здравеопазването.

Еветовиц препоръча да адаптираме, а не да копираме модели, както и да съсредоточим инвестициите върху  първичната помощ, а също да намалим капацитета на болниците. Той поясни, че в Унгария диагностично свързаните групи са въведени още през 1993 г., но едва през 2006 – 2007 г. се е подобрила ефективността на здравеопазването в страната, след като е направено преструктуриране на болниците.