Здравеопазването и туризмът сред секторите с най-голям дял на сивата икономика

Проучване на работодателски организации в рамките на проекта „Ограничаване и превенция на неформалната икономика” на 11 бранша от икономиката откроява като най-рискови от гледна точка на сивата икономика здравеопазването, инфраструктурното строителство, туризма и млекопреработвалния сектор.

Това подчерта зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева, която оглави Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, съобщиха от финансовото министерство. Съветът е създаден в края на 2009 г. в изпълнение именно на посочения проект. Той се реализира с европейски средства от представители на работодателски организации и др.

Средната оценка за дела на сивата икономика в „най-рисковите“ от изследваните браншове достига до 50-75 на сто.

Във втората група, също с относително висока степен на сивия сектор, според проучването, се нареждат: небанковите финансови услуги, парфюмерията и козметиката, електротехника и електроника, информационни технологии и полиграфия. Оценките за сивия сектор при тях варират между 20 и 40 на сто.

Като най-безрискови от гледна точка на сивата икономика се открояват машиностроенето и пощенските услуги, с относителен дял на сивия сектор от 10-15 на сто.

Северозападният, Северният централен район и Югозападният район на планиране са посочени като най-рискови по отношение на неформалната икономика, сочи още проучването.

Според оценките на работодатели, работници, служители и граждани, най-разпространени прояви на „сивата” икономика са: заплащането на ръка, неплащането в пълен размер на данъците върху печалбата, укриване на осигуровки, нелоялна конкуренция, нефактуриране на продажби, неплащане на ДДС.

Основните вреди от тези практики за коректния бизнес в страната са по-ниската рентабилност, по-високите разходи за труд, по-висока себестойност на продукцията и др.