Работодатели: Държавата поддържа сивата икономика с несъвършено законодателство

"Основната причина за сивите практики е в цялостната държавна политика, която допуска появата на сивата икономика, а след това поддържа хранителната среда за нейното съществуване. Логично, този фактор върви заедно с несъвършеното законодателство", заявават работодатели от сектор Небанкови финансови услуги в изследване по проект "Ограничаване и превенция на неформалната икономика" на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Небанковият финансов сектор обхваща инвестиционни посредници, застрахователни дружества и брокери, здравноосигурителни дружества и пенсионноосигурителни компании.

За разлика от ръководителите в другите браншове, нито един от работодателите от бранш "Небанкови финансови услуги" не е свързал "сивото икономическо поведение" с манталитета на българина. По-скоро работодателите от бранша търсят причините в институционалната и законодателната среда, отколкото в социално психологическите корени на българската народопсихология, показва проучването.

Секторът е силно регулиран, като надзорни фунцкии осъществяват Комисията за финансов надзор, както и БНБ - по отношение на инвестиционните посредници.

По-принцип един от типичните  белези за сиви практики е наемането на работници без трудови договори с всички следващи оттук нарушения за данъци, осигуровки, почивки и условия на труд.

Поради свръхрегулираност на инвестиционната  дейност, в бранш "Небанкови финансови услуги" наемането на работа без договор е практически невъзможно и по мнението на ръководителите в бранша, сивият сектор не надвишава 10%.

Данните подсказват, че в небанковия финансов бранш са достигнати високи нива на прилагане на регулациите и дисциплина, резултат от което е изразената тенденция за намаляване на дела на сивите икономически практики.

Според всеки пети от рабодоталите в бранша, сред сивите похвати в сектора е използването на различни корупционни похвати, а други 16% обръщат внимание на нагласените конкурси или обществени поръчки с предварително известен изпълнител.

Явно създадените регулаторни механизми по отношение на разкриване на информация и честите проверки на регулаторните органи препятстват и правят невъзможно съществуването на типичните за други браншове прояви на неформалната икономика. От друга страна, паричните потоци, генерирани в инвестиционните компании, подлежат на строг контрол, както съгласно действащата нормативна уредба, така и съгласно транспонираните европейски норми и тези с пряко действие. Ежедневната и ежемесечна отчетност в случая играят важна роля в предотвратяване на типичните за други браншове проявления на сивата икономика.|

Според работодателите от бранш "Небанкови финансови услуги", българският работодател е изложен на два основни "стимулатора" за съгрешаване. Според почти 77% от работодателите от бранша плащането на по-ниски данъци е най-голямото изкушение за „отклонение от правия път“ на българския работоадтел, а над 72% виждат изкушението в понижените разходи за труд. Само 27% от работодателите от бранша считат, че атрактивността на сенчестите практики е в по-голямата рентабилност или в генерирането на свободни парични потоци.

Повече от 75% от работодателите от бранш "Небанкови финансови услуги" са на мнение, че сивата икономика не може да бъде класифицирана като нормално явление. В същото време 24 % от тях считат, че сивата икономика е абсолютно присъща и е нещо нормално за съвременната икономическа действителност.

Въпреки това сивата икономика не може да бъде определена от тях като необходимост за оцеляването на бизнеса и гражданите в България. Близо 87 % считат, че сивата икономика е своеобразно нарушение на законодателството, но подчертават, че част от нейните прояви са допустими при действащата нормативна уредба. Само 12,5 % смятат, че даването на пари в плик е предпочитан вариант в случаите, когато фирмата търси допълнителни гаранции за "гъвкавост и оперативност".

Останалата част от близо 87 % категорично не приема и отхвърля използването на подобни практики. Над 75% от работодателите от бранша смятат, че общата слабост на българския работодател е склонността му за укриване на действителните обороти и печалби. Всеки втори от работодателите от бранша е на мнение, че работещите в сивия сектор компании нанасят големи щети на изрядните фирми, поради което трябва да се предприемат адекватни мерки за изваждане на сивия бизнес на светло.

Браншовото изследване показва, че представителите на небанковите финансови институции са изключително чувствителни по темата и са крайно нетолерантни към сивите компании – независимо от доводите за пазарна ефективност, действията на подобни пазарни участници не се приемат и се осъждат. Само 16% от работодателите от бранша считат, че регулаторните режими са източник на сиви практики в бранша. Затова пък 71% от работодателите от бранша виждат пряка връзка между използването на корупционни практики и нивата на сив сектор в извършваните от компаниите дейности.

Работодателите на изследваните компании в бранш "Небанкови финансови услуги" считат, че ограничаването на сивите практики е възможно, ако се приложи пакет от балансирани и добре премислени мерки спрямо всички заинтересовани страни – работодатели, наети лица и обществето като цяло.