Сероводородът в Черно море като източник на електроенергия

Учени от института по инженерна химия към БАН работят по проект за оползотворяването на сероводорода във водите на Черно море и производството на електроенергия от него.

Това каза директорът на института проф. Венко Бешков по време на форума TEDx, който се проведе в София през почивните дни.

По думите на проф. Бешков България разполага с такова количество сероводород, разтворен в черноморските води, че да произведе 9 млрд. мгвт/ч електрическа енергия, която би задоволило потреблението на българското население за 200 години напред.

За работата си по проекта учените са спечелили финансиране по програмата era.net, която е част от 7-мата рамкова програма на Европейския съюз.

По думите на проф. Бешков всяка година във водите на Черно море се генерират нови 75 млн. т сероводород. От енергийна гледна точка тези количества съответстват на годишното потребление на природен газ в България.

Специалистите планират да превръщат сероводорода в електроенергия с помощта на нов тип горивна клетка.

Заради по-ниските концентрации на сероводород в по-плитките води на българския шелф обаче, ако проектът бъде реализиран, вероятно ще се наложи работа на платформа или кораб в открито море.

Този метод за производство на електрическа енергия може да подобри екологичното състояние на Черно море, тъй като водите ще се пречистват от натрупания сероводород, посочи проф. Бешков.

Ученият представи и друг проект, по който работят специалистите от института – за производство на електроенергия от твърди битови отпадъци.

Той обясни, че ако бъде реализиран на практика, проектът ще спомогне за намаляването на депонираните отпадъци до 10 на сто от изхвърляния боклук. За сравнение, в момента в депата се извозват 95% от отпадъците.

Проф. Бешков обясни, че от 100 хил. т отпадъци могат да бъдат произведени 115 хил. мгвт/ч електроенергия и 173 хил. мгвт/ч топлинна енергия.

Горивната инсталация е плод на тригодишна усилена работа от страна на учените. В момента се правят демонстрации на технологията, поясни проф. Венко Бешков.