fallback

Данък върху лихвите? Нека има еднакви правила за всички

Нека данъчната система да е неутрална, когато трябва, и да оказва влияние, където трябва, настоява читателят ни Александър Тодоров

16:12 | 13.10.12 г. 72
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Дебатът за новия данък върху лихвите тече с пълна сила. Днес ви представяме позицията на Александър Тодоров.

Данък върху лихвите? Хайде данъчната система да е неутрална, когато трябва, и да оказва влияние, където трябва. Данък върху лихвите от депозити в България?

Ето защо защо това е добра мярка: 1. В теорията пише, че разходите за събиране на данъците трябва да са по-малки от събраните данъци. В случая с банковия сектор (като едно квазидържавно образувание) събираемостта на данъка върху лихвите от депозити ще е 100%, разходите по събирането им приблизително равни на 0. 2. За доброто на фиска е добре приходите му да са от различни места. Както и на ниво отделен индивид – може да е малка капка, но важното е да капе от много места и бюджетът да не е зависим от точно определен данък (както например не е добре отделния индивид да е зависим от само един източник на доходи) 3. Защо само доходите от труд да се облагат с данъци? От къде накъде този, който печели от лихви, без да работи, трябва да получава данъчни преференции, а работникът да бъде обложен? И на тези, които веднага ще възразят, че доходите на онези с депозитите вече са били обложени и това е двойно облагане – не е така. Била е обложена главницата, но лихвата от депозита е нов доход за лицето. За този нов доход повечето хора е необходимо да отидат на работа, а както е известно доходите от труд се облагат с данъци. 4. Защото чисто психологически ще бъде накарано част от населението да си изтегли известна сума от банките и да вложи в потребление. Това потребление разбира се ще бъде обложено в повечето случаи с ДДС 20%. Приход в държавния бюджет. Но не е само това. 

5. Когато населението започне да консумира повече, ще се събуди търговията. Бизнесът ще живне, ще започне да увеличава работни места. Тези нови работни места също ще консумират, това означава нов приход от ДДС за хазната и от друга страна спад в разходите за обезщетения за безработни, тъй като повече хора са си намерили нова работа Всъщност правилото, че 80% от капитала се държат от 20% от населението и обратното, и при банковите депозити е в сила. Един депозит от 1000 лева, който се държи при лихва от примерно 5% годишно, би донесъл на бабата Х 50 лева доход от лихви. Данък върху лихвата ще бъде 10% или 5 лева. Един милион баби ако имат заделени по 1000 лева (не трябва да се забравя, че действително бедните възрастни я карат от пенсия до пенсия, нямат никакви депозити, не печелят от лихви и доходите им от лихви не се облагат, защото нямат такива), това са 5 милиона приход за бюджета. Разчетите на финансовото министерство са приходите от данък върху лихвите от депозити да са за над 120 милиона лева, следователно не бабите с по 1000 лева депозити са застрашени, а напротив, използват се спекулативно както обикновено, за да се защити интереса на собствениците на по-големите депозити, които искат да получават доходи без да работят и без да плащат данъци. Такава мярка е опасна за банковата система? Хайде да го проиграем – лицето Х си държи депозит, който му носи доходност от 5% годишно. Ако депозитът е за 10 000 лева, това са 500 лева доход от лихви на година. Данък върху дохода от лихви ще е 10% или 50 лева. Дали лицето Х изобщо ще усети някаква голяма промяна, за да тръгне да търси алтернатива на банковите депозити? Едва ли, човек който спестява в банка обикновено или няма време да се занимава, или не знае в какво по-добре да инвестира спестените средства. Толкова ниска данъчна ставка е твърде ниска мотивация, за да го накара да търси алтернативи. Ако масата от населението няма да се втурне да си спасява парите от 10% данък върху лихвата, какъв проблем може да има за банковата система? Но все пак както вече стана дума, повечето капитали се държат от малка част от населението. Те дали няма да решат да си изтеглят големите депозити и да е проблем? Надали. В цивилизованите държави (където инвестирането в банки може да се приеме за безрисково) лихвите от депозити също се облагат, като ставките са по-високи от тези в България. Освен това самата инвестиция в чужбина ще е по-скъпа. Повече усилия, които няма да доведат до спестяване на данъци. Защо тези с големите капитали да решат да си ги местят като няма да спечелят нищо? Алтернативи на депозитите в банките Ще ми облагате лихвата на депозитите с данъци? Ами инвестиция в доброволни пенсионни фондове? Там по някаква необяснима причина държавата прави преференция до 10% от дохода, които могат да са необлагаеми, ако лицето доброволно даде на частни пенсионни фондове да му въртят парите. Aко обаче тези пари бъдат изтеглени преди пенсиониране, то трябва да се плати данъкът? Защо държавата подкрепя населението да си даде парите на подобни фондове? По същата логика може да има данъчна преференция за потребление на свинско, нали? Защо държавата не е неутрална? Който иска да си спестява в доброволен частен пенсионен фонд е насърчен, но преди това да си плати данъците, а не да получава данъчни преференции, че има едно или друго странно икономическо поведение. Ами инвестиции в доброволни здравни фондове, или застраховки? Отново до 10% от дохода на лицето могат да бъдат необлагаеми, ако средствата бъдат вложени в подобни организации. От къде-накъде държавата ще наклонява везните за това хората да бъдат стимулирани с данъчни преференции да си закупят подобен продукт, вместо свинско? При това средства за допълнителни фондове или застраховки имат само хората с по-високи доходи. От къде накъде точно тези, от които могат да се вземат данъци (хората с високи доходи) ще получават данъчни преференциии? Няма причина след като доходите от лихви върху депозитите ще се облагат с данък, да продължава да има данъчни преференции за така наречените вложения в доброволни частни пенсионни, здравни фондове или застраховки. Държавата уврежда свободния пазар по този начин и докато тези преференции си стоят, обикновения данъкоплатец може да има основателни съмнения, че някой лобира много нагло за тези фондове, а се уврежда например интереса на банките (след като ще се облагат лихвите, депозитите стават по-малко атрактивни), или интереса на продаващите свинско. След като няма преференции за свинско, а доходът от банковите депозити вече ще се облага, хайде по-добре да няма преференции за нищо, иначе не е честно. За данъците върху имотите и срещу рентиерството Ще ми облагате лихвата на депозитите с данъци? Ха, тогава ще си купувам имоти. Е да, но цените им май са надценени, при това многократно, май ще се набутам много лошо? А има толкова бездомни по света, всъщност в България доходите на средностатистическия човек са толкова ниски, че той никога не би могъл да придобие собствен имот със собствен труд.  След като държавата се е наела със задачата да облага лихвите върху депозитите, което си има добри страни, би трябвало да провежда неутрална данъчна политика и по никакъв начин средствата, които са заделени в банките, да не се пръснат за покупка на имоти (от малко на брой лица с много капитал) и заможната част от населението да се преориентира към рентиерство, след като лихварството вече ще се облага с данъци. А, да, то има данък върху доходите от наем на имот, но само ако се декларира този доход, нали? Неправилен подход е държавата да разчита на това. Правилният подход е държавата да не стимулира по никакъв начин притежаването на повече от 1 имот от едно лице в рамките на 1 населено място.  Когато едно лице разполага с повече от 1 имот в рамките на 1 населено място, много е вероятно втория да се отдава под наем (а дохода да не се декларира). За да се предпази бюджета (е да, данъкът е общински, но добруването на общините е добро и за държавата) от подобни злоупотреби, след като едно лице има повече от 1 имот в 1 населено място, вторият имот (където не е постоянния адрес на лицето) трябва да бъде облаган със значително по-високи данъци, толкова високи, че лицето да има интерес да прехвърли имота на деца или внуци, за да избягва по-високите данъци, но не и 1 лице, в 1 населено място да става едър имотовладелец и потенциален рентиер, докато за по-голямата част от младото население наличието на собствен да е неизпълнима мечта. Чрез данъчната система държавата би могла да въздейства за осигуряването на собствен дом за младите семейства. Не е нужно да се дават например данъчни преференции за погасяване на кредит към банка, или други подобни – държавата трябва да подтикне онези, които имат повече от 1 имот в рамките на 1 населено място, или да ги прехвърлят на следващата генерация млади хора, така че всеки да си има собствен дом, или да ги продават, което ще понижи цените на имотите в резултат от завишеното предлагане, така, че средния човек в България да е възможно да си закупи с труд средното жилище в България. По настоящем средния човек в България е без собствен дом и практически никога не може да придобие собствен дом с личен труд. За да има мир в страната, второто ниво с потребности от “пирамидата на Маслоу” – подслона, трябва да е потенциално достижим за средния човек. Тук е нужна целенасочена данъчна политика. Не е нужно държавата да прави разходи, а само данъчната система да е неутрална когато трябва и да указва влияние където трябва. Съгласни ли сте с изложените тези? Какво трябва да се промени в подоходното облагане според вас? Очакваме позицията ви на info@investor.bg

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:29 | 14.09.22 г.
fallback