Иван Станков: Раздробяването на земеделието е най-голямата грешка на прехода

Най-голямата грешка на прехода в земеделието е възстановяването на земята в реални граници, раздробяването ѝ, ликвидирането на окрупнените ферми, смята служебният министър проф. Иван Станков. Проблемите на българското земеделие са проблеми на времето, на дългия преходен период, че 23 години слизахме все надолу и надолу, казва в интервю за БТА министърът на земеделието и храните.

Публикуваме пълния текст на интервюто на професор Иван Станков. - Твърдите, че сте заварили ведомството с огромни проблеми (при плодовете и зеленчуците, животновъдството, силно е намален броят на животните, тютюнопроизводството и т. н.). Министерството било залято от сигнали за нарушения, въобще пълен хаос. На кого да вярваме на Вас или на предшественика Ви, който твърдеше, че оставя аграрния отрасъл в добро състояние?

Когато говоря за проблемите на нашето земеделие, не говоря за това, че те са оставени от предшестващото управление, а че са проблеми на времето, на целия този дълъг преходен период. Затова аз съм съгласен с хората, които излизат и протестират, защото 23 години ние слизахме все надолу и надолу.

Специално в земеделието най-голямата грешка беше възстановяването на земята в реални граници, нейното раздробяване, ликвидирането на създадените окрупнени ферми с по 350-360 крави средно, с по над 2 000 овце. и т. н. Хората ни завиждаха за това.

Когато се наложи концепцията за свободния пазар - през 1990 - 1992 година, България не беше готова за това. Тази концепция нанесе сериозни поражения на българското земеделие. Преди всичко, защото производственият процес изобщо не беше готов за това. Като добавите и последвалата приватизация и ликвидация - всичко това доведе до големия спад на всички нива в българското земеделие.

Най-големите проблеми при животновъдството (овцевъдство, свиневъдство, говедовъдство и др.) и броя на животните дойдоха именно през този период - 1990 - 1994 година. След тази година започва едно задържане, всички правителства са се мъчили някак да крепят положението. Но кривата продължава да слиза надолу.

- И всичко това заради тази раздробеност на стопанствата и ликвидация, за която говорите ли е?

Не съвсем. След 1994 г. започнаха обратните процеси. Като приключи концепцията на свободния пазар, започнаха процесите на държавното регулиране. Тогава беше наложена политика държавата да започне да се намесва и да регулира някои от процесите. Вследствие се роди новата теза – за дребното и средно стопанство, което трябваше да направим.

За съжаление и тук нещата се изтърваха. При следващите правителства започна масово окрупняване, за да достигнем до няколко милиона декара в някои райони. Това са огромни арендни или собственически стопанства, големи ферми, а презумпцията беше точно за обратното - малки и средни такива, за да обхванат и дадат поминък на по-голяма част от хората.

- През последните дни имахте интензивни срещи с производители, областни дирекции, браншови съюзи, асоциации в цялата страна. Какво е посланието от тези срещи?

Все още не съм приключил с тези срещи и ще продължавам, при мен те са практика. Като преподавател и ректор на Тракийския университет в Стара Загора всяка събота посещавах различни стопанства и фермери. Вече бях в най-тежките райони и впечатленията ми досега са, че хората намират доста сериозни отклонения и имат сериозни препоръки.

Сред най-сериозните бих откроил този с използването на пасищата. Държавата е направила всичко необходимо, за да даде пасищата на тези, които отглеждат животни, докато общините са допуснали сериозни грешки. Те са раздали земя на хора, които нямат животни и в тези райони реакцията и на Асоциацията на животновъдите беше много силна.

Друг сериозен проблем е тютюнопроизводството, което не е включено като приоритет и не е защитено в Европейския съюз. В тази връзка мога да похваля правителството, което наследих, че е успяло да даде субсидии на тютюнопроизводителите, които бяха изцяло отписани от предишните управления.