За закон за лобизма настояват от "Прозрачност без граници"

За приемането на закон за лобизма настояват от асоциацията „Прозрачност без граници“. Организацията настоява и за засилване на гражданския контрол върху работата на институциите и повече прозрачност при назначенията на лица на ръководни постове.

От асоциацията настояват още да има публичност на финансирането, яснота на средствата и на разходите на партиите.

„Липсата на ефективен контрол е основен стимул за развитието на корупцията и докога ще има 100 институции за контрол, които не работят заедно и не се отчитат пред обществото“, коментира изпълнителният директор на „Прозрачност без граници“ Калин Славов.

„Продължава назначаването на тъмно в институциите, а тази липса на подбор ги поставя в зависимост и под икономическо и политическо въздействие“, допълни той.

Славов припомни, че през последните 15 години България неизменно е сред държавите със силно разпространена корупция. „Няма напредък и всяка година традиционно България заема последните места в класацията, съвсем на опашката сме и рядко се сменяме с Румъния и Гърция“, посочи той.

Данните от Световния корупционен барометър за 2013 година показват, че 61% от българите са готови да подадат сигнал за корупция, а през 2010 година процентът е бил 71,3. 28% се страхуват от евентуални репресии, 13 на сто не знаят къде да подадат сигнал, а 59% посочват, че дори и да подадат сигнал, това нищо няма да промени.

8 на сто от българите през 2013 година са готови да дадат подкуп, за да получат административно обслужване от институциите, сочат още резултатите от проучването. Основните причини за даване на подкуп е неефективната работа на институциите – 38% са платили, за да ускорят получаването на услуга, а за 30 на сто от анкетираните това е бил единственият начин да получат дължимото обслужване.

Българите оценяват корупцията като сериозен проблем – оценката е 4,3 по 5-балната система.

„Чакат ни серия от нестабилни правителства“, прогнозира Огнян Минчев, председател на Асоциация "Прозрачност без граници".

„Стабилността на държавното управление, в частност на изпълнителната власт, е функция на обществената и икономическата стабилност и прозрачност в работата на институциите, нито една от тези предпоставки не е налична в България, за да прогнозираме стабилни правителства. Стабилност на държавното управление е цел, която ще преследваме още дълго време”, коментира той.

Според него институциите и политическата класа преживяват сериозна дегенерация и е намаляла мотивацията им да се реформират и да има прозрачност в работата им.

Още новини от България четете в Dnes.bg