От КНСБ ще изготвят свой проект, с който ще покажат как може да се развие индустрията ни. В разработката ще участват представители и на национално представителните работодателски организации, академични среди и международни експерти, уточни на пресконференция в Пловдив президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от пресцентъра на синдиката.
Посещението му бе по повод първото за 2014 г. заседание на Регионалния съвет на КНСБ в областния град.
Димитров поясни, че основната цел на проекта е да се изготви програма за индустриализация, която дава допълнителна добавена стойност за икономиката.
Той акцентира, че тук не става въпрос за възраждане на стари производства, въпреки че ако има инвестиционен интерес за тях и производствата са рентабилни, нищо не пречи и те да заработят.
Президентът на КНСБ уточни, че значима част от разработката ще бъде посветена на развитието на успешните браншове. „В момента големи български предприятия, които произвеждат продукция с ниска степен на преработка, изнасят директно продукцията си на международните пазари. С по-големи ползи за икономиката и заетостта, обаче, би било да се насърчи създаването на вериги от предприятия, които да увеличат степента на преработка на продукцията, а оттам – и на добавената стойност в икономиката“, смята той.
„Едно предприятие като „Асарел-Медет”, например, произвежда медна суровина, но я дистрибутира на международната борса. Защо не да се създаде предприятие за медни кабели, което да кажем, да изнася продукцията си за автомобилостроенето в Германия?”, даде пример Пламен Димитров и допълни, че това ще гарантира добавена стойност, която ще остане в България.
Той коментира, че трябва приоритетно да се стимулират предприятия, които вече са заели определени пазарни ниши и имат позиции. „Това, обаче, не означава, че не трябва да се стимулират и нови производства, например в ниши като микроелектрониката, информационните и комуникационни технологии, фармацията и т.н.”, допълни президентът на КНСБ и каза, че вече готовата разработка ще бъде представена и предложена на правителството.
По отношение на доходите Димитров каза, че основното искане на КНСБ е възнагражденията у нас да са равни на това, което произвеждаме. Средната ни производителност спрямо Европа е 47%, но средната ни заплата е 21% от тази на европейците. Синдикалният барометър показва, че българинът очаква минимална заплата от около 450 лева, каза Димитров, цитиран от БНТ.
Според експертите съотношението между минимална и средна заплата пък трябва да е 50 на сто.
Синдикатите настояват още за европейска директива за колективни трудови договори във фирмите, както и за гарантирани доходи.
20:38 | 12.09.22 г.