Преглед на печата за 17 май

Една изгубена година
в. Капитал

Един призрак броди из коридорите на властта вече година - призракът на Пламен Орешарски. Близо 12 месеца след назначаването му той все така рядко дава интервюта, избягва да се появява публично, почти не взима отношение по важните дебати в държавата, а когато го прави, коментарите му са сухи, лаконични и изпразнени от съдържание. Всеки български премиер бележи управлението си със свой, много специфичен стил. По конституция България може и да е парламентарна република, но позицията с най-много власт в държавата е тази на премиера и неговата личност дава физиономията на конкретното управление.

Министър-председателят може да се превърне в символ на провала като Виденов. Или като Иван Костов - в символ на тръгването й по правилния път, а също и на заразяването й с вируса на корупцията. Премиерът може да бъде балансьор на различни интереси като Сакскобургготски или да упражнява еднолично властта като Борисов. Никога досега обаче България не е имала толкова отсъстващ премиер. Ако Бойко Борисов управляваше държавния автомобил, пуснал всички фарове, аварийни мигачи и сирени, докато непрекъснато обясняваше нещо, показан до кръста през прозореца, Пламен Орешарски изглежда като дискретен шофьор на такси - кара, накъдето му кажат, и много-много не се обажда. Това всъщност щеше да бъде хубаво, ако целта се задаваше от данъкоплатците. В действителност обаче се случва друго.

Естествен отбор
в. Капитал

В 11 без 10 е все още спокойно. Мирише на пресен хляб и курабийки. Десетина производители на зеленчуци, млечни продукти, мед, сладка и мармалади, вино и ароматни сапуни подреждат стоката по щандовете, търсят по малко съдействие от организаторите и по нищо не личи, че тук скоро ще се изсипе върволица от хора, ще се извият опашки и ще задрънчат чанове.

Мястото е фермерският пазар на Римската стена, а денят – събота. В 11:00 ч. вече няма и помен от досегашното спокойствие. Пристигат още и още купувачи. Някои от тях знаят точно какво искат, други прекарват дълго време в разговор и консултации с производителите. Какво по-хубаво от това да си вземеш храната от този, който я е отгледал или приготвил.

Съботният пазар на фермерите се провежда от края на септември 2013 г., той е иновация, явление, събитие, емоция и атмосфера. Клиенти и продавачи тук са приятели, които, изглежда, могат да си кажат всичко съвсем честно. "Доверието на потребителите е старателно загубвано във времето назад, затова и една от основните ни цели е да ги информираме и да ги образоваме каква може и каква трябва да бъде качествената храна", обяснява Ралица Касимова от сдружение "Хранкооп", която заедно с Николай Генов и Албена Георгиева организира събитието. Тя ни разказва и за историята на пазара, която, казано накратко, е просто брилянтна хрумка, реализирана от правилните хора.

По качество на живот България е по-близо до Албания, отколкото до ЕС
в. Сега

Вместо да догонва другите от ЕС, България упорито е заседнала на Балканите и няма изгледи за скорошна промяна. Това разкрива новото проучване "Показалец на настигането" (The Cath-Up Index), представено вчера от институт "Отворено общество". То обхваща 35 държави - 28-те членки на ЕС и кандидатките Сърбия, Македония, Турция, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и Исландия, като ги оценява по 47 индикатора - икономически, социални, политически.

България и Румъния са на 28-а и на 29-а позиция в общата класация, което означава, че са на дъното на Европейския съюз. А по някои конкретни показатели страната ни изпада на 30-31-во място, което на практика я "вади" от ЕС. Такъв е случаят с критериите, които показват висока корупция, безпомощност на закона и неефективност на правителството.

Хранителни и енергийни фирми най-често газят конкуренцията
в. Сега

Енергетиката, храните и комуналните услуги продължават да са най-рисковите сектори в икономиката. Това обяви председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Петко Николов, който вчера откри четвъртата среща на Софийския форум по конкуренция. Именно фирми от тези браншове най-често се оказват със спрени, блокирани или направо отменени търгове.

Наблюденията на комисията не показват промяна в сравнение с данни от миналата година, според които до 40% от проверените търгове за обществени поръчки се оказват нагласени за конкретни фирми. Отсяването на кандидатите става чрез предварителни договорки, тежки условия за участие и неясни критерии за оценка. И през миналата година, както и сега, най-големи провинения има при енергийните фирми.

Спад на бързите кредити
в. Стандарт

Перспективата за регулиране на бързите кредити спря ръста в сектора. Още преди новите правила да влязат в сила, през март общият обем на раздадените заеми от дружества, специализирани в кредитиране, намалява с 0,6% спрямо март 2013 г. и с 1,1% в сравнение с декември, до 1,959 млрд. лв. Нетните продажби на кредити от дружествата за последните 12 месеца са 171,3 млн. лв. По отношение на срока преобладават заемите от 1 до 5 години, които са 602,5 млн. лв. в края на март. Те се увеличават с 21,1% за година и с 4,5% спрямо декември 2013 г.