fallback

Леглата в болниците през 2013 г. са с 2,5% повече спрямо 2012 г.

Това се дължи най-вече на ръста на леглата в многопрофилните болници с малко над 45%, сочат предварителни данни на НСИ

13:56 | 30.05.14 г.
Автор - снимка
Редактор

Леглата в болниците през 2013 г. са се увеличили с 2,5% в сравнение през 2012 г., показват предварителни данни на Националния статистически институт. 

Това се дължи най-вече на факта, че леглата в многопрофилните болници са се увеличили с малко над 45%.

Така многопрофилните болници възлизат на 53,8% от всички болници в страната и в тях са съсредоточени малко над 70% от легловия фонд на всички болници. Броят на леглата в тези болници варира в широки граници - от 15 до 1 345 легла.

Общо в страната има 342  болнични заведения, което е с 0,88% повече  в сравнение с предната година.

316 от здравните заведения са болници, като се забелязва леко увеличение от 1,28%  (46 804 легла за 2013г.) в сравнение с миналата година.

Заведенията за извънболнична помощ са 1 885. Леглата са 980 или с 16,9% повече от 2012г.

Другите лечебни и здравни заведения са 145, или с 2,8% повече от 2012г. Леглата там са намалели с -41,3% в сравнение с 2012г., когато са били 4426.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове по психично здраве и комплексни онкологични центрове. 

Към края на 2013 г. на 100 000 души от населението се падат 683,5 болнични легла.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (823,7), Ловеч (821,7) и Стара Загора (811,3), а най-ниски са в Перник (348,9) и Ямбол (345,2)

Към края на 2013 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 1 885 или с почти 4,5% повече от предната година. Леглата за краткосрочно лечение са 980, което е със 17,3% повече от 2012 г.

В края на 2013 г. тези заведения са 145 с 3 132 легла, като най-голям е броят на хосписите - 45 с 867 легла. В сравнение с предходната година броят на леглата в други лечебни и здравни заведения намалява с 29,2%, което се дължи на намаления брой на леглата в домовете за медико-социални грижи за деца.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология.

В края на 2013 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 28 937 лекари, което с малко над процент повече от 2012 г. и с 1,% повече в сравнение с 2011 г.

Лекарите по дентална медицина са 7 247, като 6 537 от тях са сключилите договор с НЗОК. В сравнение с 2012 г. техният брой се увеличава с 9,1%. Медицинските специалисти по здравни грижи, които работят на основен трудов договор в лечебните заведения, са 48 463, а другият персонал с немедицинско образование – 39 248 души.

В края на 2013 г. на 10 000 души от населението се падат по 39,9 лекари и 10 зъболекари.

Показателят за осигуреност с лекари по области варира от 25,8 до 52,2 лекаря на 10 000 души от населението, като най-висока е осигуреността на населението с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници.

Малко по-добре изглежда положението по отношение на общопрактикуващите лекари, като 10 000 души от населението се падат по 6,3 джипи-та. Най-висока е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в Сливен (8,3%), а най-ниска - в Разград (-4,1%).

През 2011 г. България е сред страните с по-висока от средната за ЕС осигуреност по този показател. Най-висока е осигуреността с болнични легла в Германия (822 на 100 000 души), следвана от Австрия (764,7), Литва (744) и Унгария (718). Най-ниска е осигуреността в Швеция (270) и Обединеното кралство (289).

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:58 | 09.09.22 г.
fallback