Eнергетиката е болна тема от години и вече не едно правителство се захваща с оздравяването й. Какво ще се случи зависи и от политическата воля, а настоящото правителство има разписана програма в тази насока.
Наред с поредните одити в системата и преразглеждането на сключени договори за нови мощности, управляващите са записали като цел намаляването на енергоемкостта на икономиката и домакинствата, подобряване на енергийната ефективност и програма за намаляване на енергийната бедност.
Терминът „енергийна бедност“ не е официално въведен в употреба в нормативните документи на България и е споменат в Енергийната пътна карта на ЕС до 2050 година. Европейският икономически и социален съвет също направи предложение за приемането на дефиниция на европейско ниво за ситуацията, при която домакинствата изпитват невъзможност да покрият своите енергийни нужди.
И макар и да има различия между държавите в ЕС, има няколко общи показателя – невъзможност да се платят сметките за електричество и отопление, недобре изолирани жилища, непропорционално високи разходи за домакинството и невъзможност да се поддържа адекватна температура в дома.
Не е изненадващо, че България е на една от челните позиции по отношение на енергийната бедност. Голяма част от домакинствата не поддържа адекватна температура в дома си, а причината за това са високите разходи. Част от проблема са и недобре изолирани жилища, при които се губи голяма част от топлинната енергия.
Според управленската програма за кабинета Борисов една от мерките за борбата с енергийната бедност ще бъде увеличаване на броя на домакинствата, които получават енергийни помощи.
В момента в страната единствената форма на енергийни помощи е за отопление. Към 31 октомври по данни на Агенция „Социално подпомагане“, която разпределя средствата, подадените помощи са 295,5 хил., а вече издадените заповеди за отпускане на помощи са 228,8 хил. През миналата година домакинствата с помощи за отопление са били 251,8 хил.
В общите разчети за четиригодишния мандат на управление броят на домакинствата с енергийни помощи почти ще се удвои – до 500 хил. От плановете обаче не става ясно дали ще има нови мерки, които целогодишно да компенсират високите цени за електричеството.
Именно заради хората с ниски доходи цената на тока беше потискана, каквито бяха обвиненията на останалата в опозиция при предишното управление ГЕРБ. Бившият енергиен министър, сега депутат от ГЕРБ, Делян Добрев коментираше категорично, че не трябва да се прави социална политика от цената на тока.
Сегашната управленска програма вероятно има за цел да премахне именно тази практика. В нея обаче не са разписани конкретни нови мерки, нито пък е ясно и дали размерът на помощите за отопление ще се увеличава.
През тази година имаше леко увеличение и домакинствата получават по 361 лева за целия отоплителен сезон (от ноември до април) помощи за отопление. Това стана след предложение на служебния социален министър, според което помощите трябва да се увеличават с процента с поскъпването на електричеството. На този етап няма изявления дали тази практика ще се запази.
Условията за получаване на помощите са доста строги – домакинствата не трябва да са сключвали договори за отдаване на имоти под наем, да не са продавали жилище в последните пет години или да не са пътували в чужбина на собствени разноски през последните 12 месеца. Тези изисквания би трябвало да останат, за да няма пробойни в системата и злоупотреба с помощите.
Накъде обаче ще тръгне промяната в това отношение, тепърва ще трябва да очакваме в конкретни планове и цели за изграждане на нова система за подпомагане на хората в енергийна бедност.
Реално има много възможности, към които може да се насочи помощта, и само една от тях например е и субсидиране на покупката на енергийно ефективни уреди, което би подкрепило и усилията на страната за намаляване на енергоемкостта на домакинствата, което също е цел на новия кабинет на Бойко Борисов.
06:34 | 14.09.22 г.