Първосигналните „решения” на измислените проблеми в енергетиката

Отново е зима, макар и да не личи по мекото време навън, и отново най-големият проблем на България са сметките за ток, все едно зима има веднъж на десет години. А след като има проблем, трябва да му се намери решение! Както обикновено, отворен остава въпросът дали наистина има проблем и ако да, какъв е той, за да се търси решение на конкретния проблем, а не решение по принцип.

Това уточнение е важно, защото „проблем” имаше и в края на миналата година, когато Комисията за защита на потребителите се самосезира след последното заседание на Министерски съвет за 2014 г., на което стана ясно, че заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика е получил „няколко сигнала от граждани”. Никой обаче не повдигна въпроса защо сигналите са до зам. министър-председателя, а не до дружеството, което изпраща фактурата, пише в свой анализ Калоян Стайков от ИПИ.

Ако имате по-висока от очакваната сметка за телефон, вода, парно и т.н., към кого се обръщате? Притесненията обаче бързо бяха опровергани от министъра на икономиката след проверка на крайните снабдители (КС), която показа, че нарушения при отчитането няма в 99% от случаите.

„Проблем” имаше и в началото на 2013 г., когато бяха организирани протести срещу надписани сметки за ток, но много скоро стана ясно, че обвинението е безпочвено, тъй като по-малко от 1% от подадените жалби до трите дружества се оказаха основателни (ЧЕЗ, ЕВН, Енерго-Про). И други „проблеми” имаше през 2013 г., но както писахме, те също са неоснователни. 

Та, след като беше установено, че нарушения при отчитането няма през декември, такива изведнъж се появиха през януари. Ама проблемите не били точно с периода на отчитане, а с това, че сметките били двойни. После стана ясно, че сметките не са двойни, а са две и трябва да се платят на една и съща дата. Почти като вица за шведския филм, който се оказал съветски.

Но преди всичко това да се изясни, редица депутати обявиха случващото се за рецидив и се обявиха за какви ли не мерки, вариращи от възможност потребителите да не си плащат сметките, през по-високи санкции за КС, та чак до отнемане на лицензи. От ДКЕВР ясно обясниха, че нарушенията не са чак толкова сериозни, че да се стига до отнемане на лиценз. Всъщност случващото се е добър пример за това как от муха се прави слон по няколко причини:

Първо, не може да става въпрос за рецидив, тъй като въпросът се повдига за първи път.

Второ, по информация на ДКЕВР става въпрос за 16 жалби относно падежа на двете сметки, които на фона на цялата клиентска база на един от крайните снабдители са пренебрежимо малко. Ако пък народните представители си мислят, че частните дружества трябва да са безупречни, то нека приложат същите високи стандарти и към държавните компании, за да постигнат пълна събираемост на очакваните приходи, да предотвратят преразходи, да гарантират навременно плащане на задължения към контрагенти и т.н.

Трето, проблемът с издаването на две фактури реално е заложен в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, според които то се извършва за период от 28-31 дни. Оставяйки настрана факта, че в страните от Европейския съюз такава практика не съществува, влизането в тези рамки не е особено леко предвид почивни дни, празници, достъп до електромера и т.н. Самата нормативна рамка предполага, че в някои месеци може да се стигне до такава ситуация в която две сметки да са с близък или еднакъв падеж, освен ако компанията няма ясновидски способности.

Друго предложение на народни представители е да не се спира подаването на електроенергия за неплатена сметка, ако тя не надвишава 25% от минималната работна заплата, т.е. 90 лв. в момента и 95 лв. от началото на юли 2015 г. Не става ясно как е избран този процент, какво общо има МРЗ с потреблението, а оттам – със сметката за ток и като цяло защо се прави това предложение, но е ясно, че се въвежда социален критерий за плащането на сметката. Не е изненадващо, че никой от предлагащите го депутати не си е направил труда да поиска справка за потреблението на електроенергия от домакинствата, за да се види за колко домакинства се прави предложение за промяна на закона, какъв е техният профил, какво е финансовото им състояние, колко често не си плащат сметките и т.н. Утвърдена практика е законодателните промени в България да се правят не на база информация, а на база интуиция или нюх.

Фрапиращото е, че само преди дни от ДКЕВР обявиха, че средната сметка за ток по празниците е била 57-67 лв. В същото време над 80% от потребителите имат сметки под средното за страната, което означава, че социалният критерий ще обхване огромна част от потребителите, включително и такива, които не изпитват финансови затруднения. Т.е. хем критерият е социален, защото е обвързан с МРЗ, хем обхваща домакинства, които нямат проблеми със сметките.

Тези, а и други предложения, трудно могат да се оприличат на нещо повече от хрумвания и евтин популизъм, тъй като реакциите са първосигнални и лишени от каквото и да е разбиране, или опит за такова, на причините, довели до настоящата ситуация. На частните дружества се вменяват повече задължения, регулаторът им ограничава приходите и се предвиждат нови санкции. Накратко – повече разходи и по-малко приходи.  На този фон не е изненадващо, че в България автентичните местни предприемачи без политически обвързаности и стратегическите чуждестранни инвеститори са рядкост.